Басни & Истории за животни

Гарванът и лисицата

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

Една гарга излюпила малки пиленца в хралупата на едно високо дърво. Дошла лисицата с брадва, която направила от глина, изсушена на вятъра, застанала под дървото, замахнала с брадвата и казала на гаргата:
– Хей, гарго, ей сега с тази брадва ще сваля дървото заедно с теб и твоите малки пиленца, които ще изям. По-добре ми хвърли едничко, за да пожаля другите.
Изплашена от страшната закана, гаргата ѝ хвърлила едно от своите гарджета.

На другия ден лисицата дошла отново. С болка на сърце гаргата хвърлила още едно малко, за да спаси другите.

На третия ден лисицата пак пристигнала. Нещастната майка със скръб и плач ѝ хвърлила още едно гардже.

Разболяла се опечалената майка от тъга за изгубените си деца и от страх за останалите. Тогава дошъл гарванът и я попитал защо тъжи. Тя му разказала всичко за лисицата и как я накарала да ѝ хвърли три от децата си. И заради това е толкова болна.
Гарванът рекъл:
– Ние птиците имаме криле. Когато лисицата дойде отново и те заплаши, че ще отсече дървото, кажи ѝ да сече, а ти пренеси децата си на друго дърво.

На другия ден лисицата отново пристигнала брадвата и спряла под дървото. Гаргата обаче, научена от гарвана, казала окуражена.
– Ако си решила да сечеш дървото – сечи го! Ние ще прелетим на друго.

Тогава лисицата замахнала и ударила с брадвата, но тя веднага се счупила, защото била направена от глина. Ядосана, лисицата казала:
– Този номер ми е погодил оня гарван. Той е научил гаргата да ми отговори така. Но аз ще намеря и за него лек!

След това лисицата си тръгнала и легнала край пътя в една яма, като се престорила на умряла. Кацнал гарванът близо на едно дърво, погледнал надолу и казал хитро:
– Какво е това чудо? Досега всички мъртви лисици мърдаха ушите си, а тая не шава.
Тогава лисицата, за да го измами, започнала да мърда ушите си. Гарванът се изсмял:
– Хей лисо, лисанке, още ли си жива? – и отлетял.

Лисицата се надигнала и хукнала натам, където литнал гарванът, пак легнала и се престорила на мъртва. Долетял гарванът още по-близо и казал:
– Чудо, Господи! Досега винаги мъртвите лисици са махали с опашка, а тази не  шава.
За да го измами, лисицата започнала да маха опашката си. Гарванът пак се засмял:
– Хей лисо, лисанке, още ли си жива? – и отлетял нанякъде.

Лисицата побързала да се премести, излегнала се в една бразда в близката нива и затворила двете си очи, престорена на мъртва. Долетял гарванът, видял я и казал:
– Какво е това? Досега винаги лисиците мигаха с очи по един път на всеки час.
Но лисицата не искала да мига, ами си стиснала още по-здраво очите, за да изглежда наистина като мъртва.

Гарванът кацнал при лисицата и започнал да я кълве, но лисицата внезапно скочила и го хванала. Тогава гарванът казал:
– Ето че ще се изпълни клетвата на моите родители! Те ме проклеха: „Да ти даде Господ лисица да те сграбчи, да те търкулне от висока урва в бездната и там да изпочупиш всичките си кости!“
Лисицата отвърнала:
– Така и ще бъде!

И тя го отнесла на една стръмна урва и го пуснала в пропастта, за да изпотроши всичките му кости. След него скочила и тя, за да може най-после да го изяде. Но като се смъкнала долу, не видяла ни мъртъв, ни жив гарван. Вдигнала нагоре глава, видяла го как весело лети над пропастта и му казала:
– Ей, гарване, та ти няма ли да дойдеш при мен?
А гарванът ѝ се изсмял:
– Ти луда ли си! Не ти ли каза гаргата, че ние птиците имаме крила? А ти знаеш, че с тях се лети. Да ме беше изяла, когато ме докопа! Защо ти трябваше да ме носиш до урвата и да ме търкаляш като камък? Разбра ли сега, че не си толкова хитра, както разправят хората!

КРЕДИТ: Нубийска народна приказка, КОРИЦА: Илюстрация в.Пътека, бр.9, 1933

prikazki.eu