Басни & Истории за животни

Катерицата и Паяка

3мин
чете се за

Трудолюбивата Катерица с много усилия успяла да разчисти и изоре едно парче земя в гората. Посяла и отгледала чудно хубава реколта. Тъй като била много опитна в катеренето, не си направила труда да прокарва път през джунглата до нивата си. Ходела до там като скачала от дърво на дърво.

Един ден, когато зърното било почти узряло, се случило така, че Паяка обикалял да ловува в околността. Докато бродел из гората, случайно се озовал до нивата на Катерицата. Толкова много му харесала, че започнал да обикаля, за да намери път до нея и да узнае на кого е. Но като не намерил, прибрал се у дома и разказал всичко на семейството си.

На следващия ден те се отправили към мястото и веднага се заели да прокарат път до там. Щом станали готови, Паяка, който бил прочут с лукавостта си, нахвърлял чирепи по пътя, за да каже, когато се наложи, че децата му са ги разпилели, докато ходели да работят на нивата. После той и цялото паяшко семейство започнали да жънат и отнасят у дома си класовете жито, които били узрели.

Катерицата забелязала, че се краде. За да залови крадеца, решила да наблюдава нивата. И наистина – съвсем скоро Паяка пристигнал. Катерицата го попитала с какво право смее да посяга на чуждата нива. Паяка веднага ѝ задал същия въпрос.
– Това е моята нива, – отвърнала Катерицата.
– А, не, не! Нивата е моя, – заявил Паяка.
– Аз я изорах и засях, – възразила горката Kатерица.
– Тогава къде е пътя ти до нивата? – казал лукавият Паяк.
– Не се нуждая от път. Идвам тук като скачам по дърветата, – отвърнала Катерицата.
Няма нужда да ви казвам, че Паяка избухнал в презрителен смях и продължил да прибира зърното, все едно, че е негово.

Катерицата се оплакала в съда, но той отсъдил, че няма нива без да има път до нея, следователно нивата принадлежи на Паяка.

Предоволни, Паяка и семейството му ожънали цялата реколта. Щом свършили, навързали класовете на големи снопи и тръгнали към близкия пазар да ги продават. Тъкмо преполовили пътя, когато се извила страшна буря. Оставили тежкия си товар до пътя и хукнали да се скрият. Щом бурята отминала, те тръгнали да си прибират стоката.

Когато приближили до мястото, видели огромен, черен като въглен гарван, който бил разперил крилете си, за да пази зърното сухо от дъжда.

Паяка се приближил и много учтиво му благодарил, че се е погрижил за неговата собственост.
– Твоята собственост ли?! – отвърнал татко Гарван. – Кой е чувал, някой да зареже снопите си с узряло зърно ей така на пътя? Пълни глупости! Зърното е мое.
Щом казал това, вдигнал снопите и отлетял с тях.

И така, Паяка и децата му се върнали натъжени у дома с празни ръце. Кражбата не им донесла никаква печалба.

КРЕДИТ: The squirrel and the spider, West African folk-tales, collected and arranged by W.H.Barker, B.Sc. and Cecilia Sinclair, 1917; ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: Африкански фолклорни мотиви

Подобни приказки