Отдавна-отдавна, когато и животните още можели да говорят, живяла една маймуна. Веднъж тя излязла да търси храна.
Вървяла, вървяла и стигнала до един хълм. Там видяла един питон, затиснат от огромен камък. Щом змията забелязала маймуната, взела да се моли:
– О, добричка маймуно, моля те, отмести този камък. От седмица стоя тук гладен и жаден – не мога да мръдна. Помогни ми да се освободя и ще те възнаградя богато!
Без да се помайва, маймуната избутала камъка и освободила питона. А той, едва изпълзял, навил се около маймуната и раззинал паст да я излапа.
Разврещяла се клетата маймуна и за късмет край тях притичал един клепоух заек.
– Маймуно, защо врещиш така? – попитал заекът. – Питоне, ти ли си виновен?
Един през друг двамата започнали да обясняват какво било станало и го помолили да отсъди кой има, кой няма право. Заекът уж слушал внимателно, мигал и клател глава, но накрая отвърнал:
– Вижте какво, от приказките ви нищичко не се разбира. Я питонът да легне под камъка, както е било, преди маймуната да дойде и после ще ми покажете кой какво е направил.
Изпружил се питонът, маймуната изтърколила върху му големия камък и тогава заекът рекъл:
– Маймунке, я сега, беж да те няма.
И двамата продължили по пътя си, а неблагодарният питон останал затиснат под камъка.
КРЕДИТ: По африканската приказка „Маймуна, питон и заек, приказка на суто-чвана“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
