Митове & Легенди

Как змиите дошли на този свят

Препоръчва се за възраст над 5 год.
6мин
чете се за

Настанал страшен глад, който продължавал вече цели три години. В онези тежки времена Куеку Тсин често бродел в гората, за да търси храна. Един ден имал късмет и намерил на земята три кокосови ореха. Грабнал два камъка, за да ги счупи. Замахнал, но първият орех се хлъзнал и после се изтърколил в една дупка. Същото станало с втория и накрая с третия орех. Много ядосан от това, което се случило, Куеку решил да слезе в дупката и да потърси изгубените плодове.

За своя изненада открил, че тази дупка всъщност е вход към цял град, за който никога не бил чувал. Когато влязъл, се изненадал, че навсякъде царяла абсолютна тишина. Той се провикнал:
– Ехо-о, има ли някой тук? – и чул слаб вик в отговор. Тръгнал по посока на гласа и видял една стара жена, която седяла пред дома си.

Тя го попитала защо е дошъл и той ѝ разказал какво се случило. Старицата излязла добра и отзивчива и обещала да му помогне.
– Трябва да направиш точно това, което ти кажа. – казала тя. – Отиди отзад в градината и се вслушай внимателно. Ще чуеш как репите говорят. Подмини тези, които казват „Извади мен, извади мен!“ и изкопай онази, която казва: „Не ме изваждай! Не ме изваждай!“. После ми я донеси.

Когато момъкът донесъл ряпата, жената му казала да обели кората и да хвърли вътрешността. После го накарала да свари кората, защото щом се свари, ще стане вкусна. Той направил всичко както било казано и двамата седнали малко да похапнат. Преди да започнат да се хранят, старата жена помолила Куеку да не я поглежда, докато се хранят. Той бил много учтив и послушен и постъпил точно както му казала.

Привечер старата жена го изпратила отново в градината, за да избере един от барабаните, наредени там. Тя го предупредила:
– Ако чуеш барабанът да ти казва „Динг-динг“ – вземи го. Но внимавай много да не вземеш някой, който бумка „Донг-донг“. – Той послушал тези думи. Когато ѝ показал барабана, тя останала доволна и му казала за негова голяма радост, че ако е гладен, само трябва да забие барабана и той ще го нахрани. Младежът благодарил на добрата жена и се отправил към дома си.

Щом се прибрал, събрал цялото семейство и започнал да бие барабана. В миг трапезата им се отрупала с прекрасни ястия и всички се нахранили.

Кралят на Койкой с музиканти и танцьори, Robert Jacob Gordon, 1779, експонат в Rijks Museum

На следващия ден Куеку Тсин поканил всички хора в селото да се сберат на големия площад и започнал да бие барабана. Всяко семейство се нахранило и всички от сърце му благодарили.

Но бащата на Куеку хич не бил доволен, че сина му сам може да нахрани цяло село. Ананси решил, че също иска да има барабан, защото хората щели да благодарят на него вместо на Куеку. И така, той попитал сина си откъде изнамерил този барабан. Младежът не искал да каже, но Ананси не го ставил на мира, докато не научил цялата история.

Веднага, без да губи време, се отправил към онази дупка. За заблуда носел стар кокосов орех и щял да се престори, че се кани да го счупи. Хвърлил го в дупката и след това веднага скочил в тихия град. Стигнал до първата къща и извикал:
– Има ли някой в тук?
Както преди старата жена се обадила и Ананси влязъл в къщата ѝ.

Той не си дал труда да е любезен, а с груб глас направо рекъл:
– Побързай, старо и ми дай да ям.
Жената с тих глас му рекла да иде в градината и да избере ряпа, която казва „Не ме вади, не ме вади!“. Ананси ѝ се изсмял в лицето и отвърнал:
– Ти май ме вземаш за глупак. Ако ряпата казва да не я вадя защо да се напъвам?! Ще извадя онази, дето ѝ се ще да е извадена.
Така и направил.

Донесъл плода и също както на сина му, старата жена рекла да го обели, да хвърли вътрешността и да свари обелките. Той пак отказал да я послуша.
– Що за глупост да се хвърля ряпа? Няма да те слушам. Ще изхвърля обелките и ще сваря плода.
Направил така, но ряпата се оказала твърда като камък. Наложило се да направи каквото му било казано и сварил обелките. Докато се варели, те се превърнали в ряпа. Ананси с яд се обърнал към жената и казал:
– Вещица такава! – Тя сякаш не обърнала внимание на тези думи, ами тръгнала към масата. Сложила вечерята и казала:
– Нямаш право да ме гледаш, докато се храня.
Но той отвърнал с груб глас:
– Ще те гледам, ако аз реша. И ще вечерям на твоята маса, а не на малката софричка. – Тя нищо не отвърнала, но оставила вечерята си недокосната. Ананси излапал своята храна, после грабнал и нейната чиния и изял каквото има.

Тъкмо бил привършил и тя му казала:
– Сега върви в градината и си избери барабан. Не взимай онзи, дето казва „Донг-донг“, вземи един от тези, които казват „Динг-динг“.
Но Ананси веднага я пресякъл:
– Да не мислиш, че ще слушам глупавите ти съвети?! Не! Ще избера онзи, който казва „Донг-донг“. Ти искаш да ме изиграеш.

И направил каквото си намислил. Препасал барабана и поел без дори да каже „Благодаря“ на старата жена. Скоро се прибрал на село. Нямал търпение да събере хората и да се похвали с вълшебната си сила. Извикал всички на големия площад и казал да си донесат чинии и подноси, защото щял да нахрани всички. С радост хората забързали натам.

Ананси с гордост се изправил в средата и задумкал здраво барабана. За негов ужас, вместо вкусни ястия и всякакви деликатеси, каквито Куеку им поднесъл, заизкачали изпод земята отровни змии и гадини. Такива гнусни същества, дотогава никой не бил виждал.

Всички хукнали да се спасяват. Всички, освен Ананси, който стоял на мястото си вцепенен от ужас и скоро получил жестоко наказание за наглостта си. За късмет Куеку с майка си и своите сестри и братя бил в края на тълпата, така че успели да избягат.

Хиляди змии и гадини се разпръснали на всички страни, та оттогава до днес бродят из вековните гори.

КРЕДИТ: Превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2019, Корица: American Herpetology, John Holbrook 1842

prikazki.eu