Някога, много, много отдавна, толкова много, че никой не си спомня кога, вятърът загубил един от синовете си и от мъка по изгубеното си дете цели седем години ни веднъж не подухнал. Лека-полека през тези дълги години гигантска паяжина покрила земята. Навред водите замрели, добитъкът загинал, защото животните не можели да дишат.
Никой не успял да утеши вятъра.
И ето, един ден при него пристигнал петелът и рекъл:
– Вятърко, братко, защо скърбиш толкова? Ден подир ден дузини мои дечица идват на белия свят и никой повече не ги вижда. И все пак виж ме колко съм весел!
И след тези думи Петльо литнал на оградата, изпъчил се и изкрякал:
– Куку-ригуууу!
Щом го чул, вятърът избухнал в смях.
В миг листата на дърветата зашумели и затрептели. Цветята от радост изпълнили въздуха с аромат, а вятърът задухал както преди и оттогава до ден днешен не е спирал да духа.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „The Cock and the Wind“ iz „Polish Fairy Tales“, 1968г. преразказани от Zoë Zajder; КОРИЦА: Hazel Cook; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;