Рудничарския крал

Много, много отдавна се извисявала грамадна планина със стръмни скалисти скатове, изпъстрени със сребърни и златни жили. Понякога огромният кратер на планинския склон с рев бълвал жарки пламъци и гъсти облаци черен пушек. Тогава хората в селцето, скътано в полите на планината, си казвали:
– Виж! Рудничарския крал е в своята леярна – защото знаели, че в мрачното сърце на планината, владетелят на металите и неговите рудничарски духове леят злато и желязо.

Щом над долината се извиела буря, Рудничарския крал излизал от своята бездънна пещера – носел се на крилете на вихъра и с гръмовни викове запращал по долината нажежени до червено светкавици. Понякога затривал хора и добитък, понякога изпепелявал къщи и плевници.

Но когато времето било меко и бризът леко повявал, Рудничарския крал се връщал в ковачницата си в планинските дълбини. Там изковавал плугове и всякакви други железни инструменти, които оставял пред планинските пещери за подарък на бедняците.

По онова време живеел един млад мързеливец, който ни обработвал своите ниви, ни подхващал някакъв занаят. По природа бил алчен и мечтаел за злато, но наготово – жадувал за богатство и слава, без да работи. Един ден този момък тръгнал да търси планинското съкровище на Рудничарския крал.

Със запален фенер в ръка и наръч съчки под мишница той влязъл в мрачната пещера. Облъхнала го влага, а в лицето му запърхали прилепи. Разтресен от студ и страх, той продължил по дълъг коридор със сводест, черен таван. Крачел и пускал съчките една подир друга, за да му покажат на връщане пътя.

Вървял, вървял, стигнал до едно разклонение и хванал най-десния коридор. Скоро стигнал до железни порти, потропал силно и те сами се отворили. Отвътре се надигнало силно течение и загасило фенера.
– Влизай, влизай! – изтрещял глас като гръмотевица, а ехото повторило страховития вик.
Едва жив от ужас, младежът пристъпил напред, целият разтреперен. От сводестия таван, подпрян с масивни колони, блеснала ослепителна светлина, а по стените от планински кристал затрептели чудати тъмни силуети.

Рудничарския крал, огромен и със свирепи очи, седял на блок самородно сребро, обграден от своите безформени Рудничарски духове, а пред него бил изсипан грамаден куп сияйно злато.
– Влизай, влизай! – повторил владетелят и ехото отекнало в пещерата.
– Ела, седни до мене.
Блед и разтреперен, момъкът пристъпил напред и седнал на сребърния блок.
– Донесете още богатства – провикнал се Рудничарския крал.
При тази команда планинските духове се понесли като в сън. След миг се върнали и изсипали пред смаяния момък купища алени жълтици, сребърници и скъпоценни камъни.

При вида на тези богатства сърцето на младежа едва не се пръснало от неистово желание всичко да награби. Пробвал да протегне ръка, но усетил, че не може да движи нито ръцете, нито краката, нито главата си.
– Ти видя тези богатства – заговорил Рудничарския крал – и те са само прашинка от всичко, което ще спечелиш, ако работиш в моите мини! Службата е тежка, но пък и наградата е щедра! Дай ми дума и за една година и един ден ще те превърна в Рудничарски дух.
– Н-не – заекнал младежът, обхванат от ужас. – А-аз не дойдох тук да работя. Моля само за кюлче злато и шепа скъпоценни камъни от тези пред мене. С тях ще мога да се издокарам по-богато от всички в селото и да имам собствена каляска!
– Негоднико неблагодарен! – викнал Рудничарския крал и се надигнал от своя сребърен трон, а снагата му се извисила и опрял глава във високия пещерен таван. – Да не мислиш, че без отплата ще заграбиш богатството, изкарано с тежък труд от планинските ми духове! Вън! Заминавай там, където ти е мястото! Тук няма да получиш нищо, което не си заслужил с труд! Отречи се от ненаситната си лакомия и ще успееш да превърнеш камъните в злато. Копай усърдно нивите и градините си, грижи се прилежно за земята и с трудолюбие ще спечелиш купища злато и сребро!

Едва Рудничарския крал изрекъл тези думи и се разнесли гарвански крясъци и писъци на сови. Мощен вятър се втурнал срещу момъка, подхванал го и го понесъл през мрачния тунел надолу по планинските склонове. Само за миг той се озовал на прага на своя роден дом.

Оттогава насетне момъкът се променил до неузнаваемост. Вече не прахосвал време да се мотае и бленува за богатства наготово. От зори до мрак се трудел – сеел своите ниви, обработвал градината си и копаел руда по планинските склонове. Минали години и всичко, което подхванел, му носело успех. Станал най-богатият в цялата околия, но никога повече не срещнал ни Рудничарския крал, ни Рудничарските духове.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ