Бъбривата Баша

Кой знае защо всички рибари по природа са мълчаливци. Може би защото рибите са неми, но има хора, които вярват, че макар и да не чуват, рибите избягват местата, където вълните довяват хорски гласове.

В едно рибарско село на Балтийско море живял един рибар с дъщеря си Баша – прякор, който означава Бърборана. Девойката била хубавелка, ала устата ѝ не спирала да мели. Баща ѝ, мълчалив стар рибар, веднъж рекъл:
– Да ти даваха за всяка дума по един грош, до довечера да си напълнила цяло буре.

Безспирното ѝ бърборене така дотегнало на съседите, че все я отбягвали. Един ден девойката така се натъжила, че няма с кого да си поговори, че излязла разплакана от дома и поела накъдето ѝ тръгнат краката. Край селото срещнала един млад рибар на име Владек. Той отивал в гората за ракита да си оплете нова кошница. Момъкът видял Баша и я попитал къде отива.
– Където краката ме заведат – въздъхнала тя. – В село хората не ми дават да приказвам, пък аз не мога да живея в мълчание.
Владек си казал, че изглежда тя е баш жена за него, самотния ерген, та ѝ предложил да се вземат. После отишъл при баща ѝ да получи съгласието му. Бащата с радост приел, но не пропуснал да предупреди Владек:
– Тя приказва тъй много, че ако ѝ плащаха за говорене, щеше да станеш несметно богат. И да знаеш, хич не я бива за къщовница.
– Ех, все ще се наредим някак – махнал с ръка младежът и скоро след това двамата се венчали.

Оттогава насетне Владек не бил самотен. Бърборенето на Баша изпълвало къщата от зори до мрак. Ала макар да му правела компания, тя била толкова лоша домакиня и тъй малко му помагала, че често двамата изпадали в нужда.

Една вечер, както крачел край морския бряг и оплаквал недоимъка им, Владек чул стенание. Тръгнал по звука и видял човешки силует, но долната част на тялото била покрита с рибешки люспи. Русалката, защото тя била жена, му заговорила с измъчен глас:
– Моля те, добри човече, помогни ми! Доплувах близо до селото, за да погледам как живеят хората, но една грамадна вълна ме подхвана и ме метна на брега. Паднах върху една лодка и така се нараних, че сега не мога да мръдна. Ще ти се отплатя за добрината, ако ме излекуваш.
Съжалил Владек русалката и я отнесъл у дома.
– Гледай да ме сложиш на сянка – примолила се отново русалката, – защото слънчевите лъчи ще ме погубят.
Владек я оставил в най-мрачния ъгъл на къщурката, а Баша започнала предано да се грижи за нея, но устата ѝ не млъквала. Един ден рибарят подхвърлил пред русалката:
– Да ѝ плащаха по грош за всяка дума, щяхме добре да си живеем.
– Наистина ли? – учудила се русалката. – Е, аз мога да изпълня желанието ти.
И от този ден нататък от устата на Баша взели да се сипят грошове.

Щом русалката оздравяла, Владек я пренесъл до морето и тя нетърпеливо скочила във водите. Грошовете на Баша се трупали все повече и повече и на рибаря се наложило да купи нови бурета.

Един ден на Владек му писнало от грошовете и излязъл на морския бряг да се оплаче на русалката. Тя се замислила и рекла:
– От днес нататък за всяка смислена дума от устата на Баша ще пада по един сребърник.

И сребърници се посъбрали в рибарската къща, защото се случвало Баша да казва и смислени думи. Ала и от сребърниците писнало на рибаря и отишъл да се оплаче на русалката.

Тя се позамислила и рекла:
– От днес нататък за всеки ден мълчание от устата на Баша ще пада по една жълтица.
Ала от това горката Баша се поболяла, защото не можела да живее без да говори. За сетен път русалката променила магията:
– Нека за всяка смислена дума от устата на Баша да пада двойка жълтици.
Най-сетне това се оказало по мярка за младото семейство, защото от устата на Баша излизали толкова рядко смислени думи, че златото, което получавали, им стигало съвсем точно да поддържат скромен, но честит живот.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ