Живели баба и дядо сам-сами на света. Нямали си дечица и затова много тъгували. Веднъж дядото рекъл:
– Я, бабо, да идем в гората за гъби.
Речено-сторено. Тъкмо бабата събрала малко гъби и в храсталака зърнала чудно патенце в гнездо. Ахнала тя и извикала:
– Дядо, ела да видиш какво хубаво патенце!
– Я да го вземем – зарадвал се дядото – да живее с нас.
Вдигнали внимателно патенцето, гледат – крачето му счупено. Занесли го у дома, свили му гнездо и го напълнили с перушина. После сложили патето вътре и пак отишли за гъби.
Върнали се и какво да видят – къщата подредена, хлябът опечен, боршът къкри на огъня. Смаяли се старците – кой е сторил всичко това. Хукнали при съседите:
– Кой беше у дома? Кой беше?
Никой не знаел.
На другия ден пак отишли за гъби. Върнали се и пак заварили цялата къща ошетана, на трапезата – топли кнедли, на перваза вретено, намотано с фина прежда. Пак хукнали да питат съседите:
– Видяхте ли някой?
– Видяхме – отвърнали хората – едно девойче, носеше вода от кладенеца. Чудно хубаво – додал човекът, – но малко куцукаше.
Чудили се старците, мислили – коя ще е тая мома. Накрая бабата казала:
– Чуй, дядо, я да сторим така: ще тръгнем ужким за гъби, а ще се скрием да видим кой носи вода.
Така и направили.
Тъкмо се скрили зад плевника и от къщата излязла чудна хубавица с кобилица на рамо. Само че куцукала. Тя тръгнала към кладенеца, старците – право в къщата. Гледат – патето го няма в гнездото – вътре само перушина. Грабнали гнездото, метнали го в печката и то изгоряло.
Дошло девойчето с водата и щом зърнало старците, хукнало към гнездото – ама гнездото го няма. Ох, как се разплакало. Дядото и бабата взели да го утешават:
– Не плачи, моме! Щерка ще ни станеш. Ще те обичаме и ценим като родно детенце.
А девойчето отвърнало:
– Да не бяхте ми изгорили гнездото и да не бяхте ме дебнали, щях да живея с вас вечно. Но вече не искам! Дядо, направи ми чекрък и вретено и тръгвам.
Заплакали старците, замолили я да остане, но тя не приела. Тогава дядото направил чекрък и вретено, девойчето излязло на двора и започнало да преде.
Внезапно долетяло ято патици, видели хубавицата и запели:
Ей я наша дева,
ей я наша Ева,
на метени двори,
до високи стобори.
Чекрък се върти,
вретенце звънти.
Ще ѝ пуснем по перце,
с нас да литне от сърце!
Но девойката възразила:
Оставихте ме сам-сама,
със вас не ща да отлетя!
Птиците пуснали по едно перце и отлетели надалече.
Долетяло второ ято патици и запели:
Ей я наша дева,
ей я наша Ева,
на метени двори,
до високи стобори.
Чекрък се върти,
вретенце звънти.
Ще ѝ пуснем по перце,
с нас да литне от сърце!
Но девойката възразила:
Оставихте ме сам-сама,
със вас не ща да отлетя!
И на тях девойчето отказало, те ѝ пуснали по едно перце и отлетели.
Долетяло трето ято, видели момичето и запели:
Ей я наша дева,
ей я наша Ева,
на метени двори,
до високи стобори.
Чекрък се върти,
вретенце звънти.
Ще ѝ оставим по перце,
с нас да литне от сърце!
Патиците хвърлили по едно перце, цялото девойче се покрило с пера, превърнало се в патица и отлетяла с ятото.
А бабата и дядото пак останали самички.

КРЕДИТ: „Кривенька качечка (українська народна казка)“; КОРИЦА: неизв. автор; ПРЕВОД: П.Петков, © prikazki.eu 2026г.;

