Брадатко

Живял някога страховит цар, който имал дузина ловци. Те всеки ден носели дивеч от гората. Ала веднъж не хванали нищо и много се уплашили – как да се върнат в двореца с празни ръце?! Бродили, бродили, излезли на една полянка. Сред нея растял огромен, стар дъб. Ненадейно кучетата с лай се втурнали към дървото. Ловците приближили и не могли да повярват на очите си – в една хралупа седяло дребно човече с дълга брада.

Измъкнали го от дупката и попитали:
– Как се казваш?
– Брадатко – отвърнало дребосъчето с тънко гласче.
Ловците занесли Брадатко в двореца. Зарадвал се страховитият цар – с този дребосък щял да се похвали на другарите си. Затворили горкото човече в златна кутия.

Един ден малкият принц разбрал къде е ключът. И когато в царските покои нямало никой, грабнал ключа, отключил и пуснал Брадатко. Двамата дълго играли. Не щеш ли, царския син се обърнал за малко и дребосъчето изскочило през прозореца. Разплакал се принцът, със сълзи на очи замолил човечето да се върне.
– Не бой се, нищо лошо няма да ти се случи – утешил го дребосъкът. – Ще ти дам една свирка. Споходи ли те беда, ти само свирни и всичко ще се оправи.

На другия ден от близо и далеч се стекли знатни гости. Царят донесъл златната кутия, отключил я и що да види – вътре нямало никой! Гостите добре се посмели.
– Ха-ха, направо ни смая! Отдавна не бяхме виждали празна кутийка!

Разгневил се царят и наредил да доведат жена му и принца. Щом се изправили пред него, той ревнал гороломно:
– Къде е дребосъкът? Къде е Брадатко? Нали кутийката беше в царските покои?
– Да не съм длъжна да пазя тоя Брадатко? – сопнала се кралицата.
Царят се разлютил още повече и наредил да хвърлят жена му в тъмницата.
При тези думи, принцът заплакал:
– Тате! Не постъпвай така с мама. Аз съм виновен. Аз пуснах Брадатко.
Щом чул това, царят прогонил сина си. После се разкаял, натъжил се и наредил веднага да върнат момчето, но късно – вече било надалеко.

Дни и нощи бродил малкият принц из гората. От страх и глад съвсем изнемощял, но накрая си спомнил за вълшебната свирка. Извадил я и свирнал. В миг гората се оживила, зашумяла и от всички страни към момчето се стекли дребосъчета с дълги бели бради. Водел ги Брадатко. Човечетата вдигнали на ръце принца и го понесли към двореца.

Щом видял сина си, царят много се зарадвал, благодарил на Брадатко и го пуснал да се върне в гората. Оттогава до ден днешен дребосъкът си живее там.