Омагьосаният таралеж

Имало едно време едно бездетно селско семейство. Веднъж жената вървяла през гората, видяла един таралеж и въздъхнала:
– Ех, да ме благослови Господ, ако ще да е и с таралеж.
Чул я добрият Господ, благословил я и родила таралеж.

Жената била доволна от бебето, доволен бил и нейният съпруг. Макар че таралежчето било малко, било готово винаги да им помага. Щом жената понечела да занесе обяд на съпруга си, който работел на полето, таралежчето молело:
– Мамо, нека аз да отнеса обяда на тате.

Един ден дошъл ред на жената да пасе свинете на селото и таралежът предложил:
– Мамо, нека аз да наглеждам прасетата.
Майката се съгласила, таралежът събрал всички прасета и ги повел към гората. Останали там със стадото цели шест години. Свинете хапвали жълъди и коренища, наплодили се както никога досега, а таралежът си почивал ту под шапките на дивите гъби, ту под папратовите сенки. Ако стадото се разпилеело, той бързо го събирал.

Един ден кралят излязъл на лов в гората и се загубил. Обикалял насам-натам, лутал се напред-назад, но не можел да намери пътя си. Таралежът видял, че кралят обикаля безцелно и го попитал:
– Какво търсите, Ваше Величество?
Огледал се кралят и най-сетне съзрял бодливкото под шапката на една дива гъба. Таралежът заговорил отново:
– Ако Ваше Величество ми обещае дъщеря си за жена, ще Ви покажа пътя към дома.
– Така да е, ще ти я дам – съгласил се кралят, като си казал, че обещание, дадено на таралеж, не се брои.
– Това не ми стига – възразил таралежът. – Трябва ми писмено потвърждение и кърпичка с вашия герб.
Отначало кралят възразил, но като видял, че таралежът няма да отстъпи, пък и добре знаел, че сам не може да се оправи, та се предал. Замислил се за трите си дъщери и си казал: „Ни една от тях няма да се омъжи за таралеж.“

Минали няколко седмици и таралежът се върнал със стадото в селото. Хората много се зарадвали да видят пак свинете си, които били многократно повече от преди.

Таралежът се прибрал у дома и помолил баща си:
– Тате, направи ми седло и юзда за петела, защото искам да обиколя света.
– Как ще обикаляш, яхнал петел? – ахнала майката.
– Мамо, не питай. Моля ви да ми помогнете, защото много бързам.

Щом получил седло и юзда, таралежът яхнал петела и поел на път. Когато пристигнал пред кралските порти, стражите му препречили пътя и не му дали да мине. Тогава таралежът извадил кралската кърпичка с герба и те го пуснали. Щом влезли в кралския двора, петелът разперил криле и влетял през един отворен прозорец право в кралската зала.

Кралят разпознал таралежа и направо се стъписал. Попитал дъщерите си, коя е съгласна да вземе за мъж таралеж, но ни една не приела.
– По добре да затрия тоя проклетник! – рекъл си кралят и наредил на войската да застреля таралежа.
Ала таралежът носел със себе си вълшебна свирка. Надул я и начаса изскочила армия таралежи, многократно по-голяма от кралската. Зверчетата се наежили и наобиколили двореца. Разбрал кралят, че няма как да се отърве от нежелания зет и заповядал на най-малката си дъщеря да се омъжи за него. Сватбата била богата, с гозби и напитки до насита, но сватбарите не били весели.

Булката с неохота се съгласила таралежът да спи в нейната стая. Когато се събудила сутринта, заварила до себе си да лежи прекрасен млад момък. Разбрало се, че младоженецът бил омагьосан принц, а таралежите били неговата свита и също възвърнали човешкия си облик. Принцът изпратил да доведат неговите родители, за да продължат сватбата. Този път всички били весели и доволни, защото се радвали на добрия късмет на младата двойка.

Когато сватбените тържества свършили, младият принц отвел красивата си съпруга в собственото си кралство, където царували охолно и честито дълги, дълги години.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ