Скъперникът и червената шапка

Имало едно време един стиснат ирландец, който се казвал Филип. Човекът бил толкова стиснат, та чак съседите му подмятали, че бил продал косата си на леприконите за плънка на юрганите им, затова главата му била гола като твърдо сварено яйце.

Нямало случай Филип да даде някому нещичко даром. Един ден усетил, че липсва малко прясно мляко от големия гюм в хамбара и направо полудял.
– Ани, ще хвана крадеца и двойно ще ми плати, даже тройно за откраднатото мляко! Ти стой и гледай!
Ани била неговата съпруга, която с години слушала тези врели-некипели.
– Ех, виж колко малко липсва. И да искаме, не може да го усетим!
– Никой няма да ми пипа млякото безплатно! – разфучал се Филип. – Довечера ще се скрия в хамбара и ще сгащя крадеца!

Вечерта скъперникът се мушнал зад една голяма бала слама. Не минало много време и вътре влязъл един леприкон с червена шапка и малко канче в ръка. Без да се мае, дребосъкът тръгнал право към гюма с млякото. В миг Филип изскочил и ядосано се развикал:
– Хванах ли те, лакомнико дребен! Ха да видя сега какво ще ми кажеш!
– Ще ти кажа, че си гаден дърт скъперник, при това и мърморко! Непрестанно мрънкаш, че моят глог расте до царевичната ти нива, пък сега си тръгнал да ме обвиняваш, че ти крада млякото. Баща ти винаги ми даваше по малко, и дядо ти също, ама ти не щеш. Искаш да ти се плаща. Щом е така, кажи колко искаш?
– Искам злато за всичкото мляко дето си отмъкнал от мене, от татко и дядо. Искам и да ми платиш, дето толкова години живееш безплатно под глога. Ако не си получа дължимото, ще отсека дървото и ще посея там царевица.
Насред тези викове леприконът внезапно дръпнал червената си шапка и я метнал високо нагоре. Фррр-пльос! – тя тупнала право на голата глава на Филип и там си останала. Той опъвал, дърпал и се напъвал, но шапката не помръдвала.
– Ще ти се злато, така ли? – развикал се на свой ред леприконът. – Ще ти се да отсечеш глога, така ли? Ще ти се да посееш вместо него царевица, така ли? Ей сегичка ще ти дам аз на тебе една хубава царевица!
И дорде човекът премигне, дребосъкът изскочил през вратата на хамбара.

Прибрал се Филип у дома с червената шапка на главата. Жена му опъвала, дърпала с все сила, но шапката не помръднала, та се наложило скъперникът да легне с нея. На другата сутрин усетил, че под шапката нещо расте.
– Ани, расте ми коса! Онзи дребен крадльо ми е върнал косата!
Ани грабнала една ножица – клъц-клъц, разрязала шапката и погледнала внимателно.

– Тая коса е зелена и по стъбълцата изкарват мънички класчета. Човече, пораснала ти е царевица, вместо коса.
– Омагьосан съм! – ужасил се Филип. – Дъртият леприкон успя да ме надхитри. Ани, дай ми бързо дузина яйца и половинка масълце – ще вървя да му се извинявам.

– Шапчо – провикнал се Филип, когато стигнал до глога, – моля ти се, Шапчо, приеми тези подаръци и от днес нататък взимай колкото щеш мляко. Само ти се моля, махни тая шапка от главата ми, а също и царевицата.
– Обещаваш ли да сковеш хубава ограда край дървото ми и всяка неделя да ми носиш една бучка сирене? – попитал леприконът под дървото.
На дребосъка вече му било мъчно за хубавата му червена шапка, пък и нали успял добре да се пошегува и позабавлява.
– Да – начаса извикал Филип, – съгласен съм с всичко каквото поискаш.
– Дадено – отвърнал леприконът и шапката хвръкнала от главата на човека.

Филип усетил, че е гологлав и с облекчение прекарал длан по голото си както преди теме. Върнал се у дома на седмото небе от радост и от този ден нататък стиснатият ирландец пробвал понякога да е добър с всеки.