Много отдавна живял млад вдовец с двете си деца. Къщата им се издигала в края на гората, недалеч от морето. Дъщерята се казвала Нан Инг, а малкото момченце Кун Сю. Въпреки ненавременната смърт на тяхната майка, децата растели весели и щастливи, докато един ден баща им не решил да се ожени повторно.

Мащехата мразела завареничетата – искала да живее само с мъжа си и да имат свои собствени деца. Затова го накарала да изпрати братчето и сестричето в гората за гъби. Надявала се там децата да се загубят или да се отровят. Но привечер малчуганите се върнали у дома.
Следващия път бащата взел една стълба и ги завел в гората. Изправил там стълбата и тримата се качили навръх най-високото дърво. Горе таткото разказвал приказки, а децата се радвали, че най-сетне са сами. По някое време малките се уморили и заспали. Бащата слязъл и отнесъл със себе си стълбата.
Когато децата се събудили, било тъмно като в катран. Те ужасно се изплашили и заплакали горчиво. За късмет добрите горски духове чули жалните ридания, помогнали им да слязат на земята и ги завели у дома.
На сутринта бащата пак ги подмамил в гората, уж да им покаже някакво невиждано чудо. Завел ги до една скалиста урва, издебнал ги отзад и ги блъснал в пропастта. Ала не знаел, че на дъното се била насъбрала вода – децата паднали в нея, без да пострадат. Вкопчили се здраво едно в друго и горчиво заплакали, но горските духове пак им се притекли на помощ. Накарали цяло ято птици да накацат на стъбло висок бамбук, израснал до урвата. Бамбукът се превил под тежестта и стигнал до дъното. Децата се хванали за клона, изкатерили се по него и излезли от дупката. Но нали си нямали друг на света и понеже не знаели какво друго да сторят, върнали се пак у дома и кротко потропали на вратата. Баща им отворил вратата и едвам повярвал на очите си. Престорил се на радостен, казал колко е доволен, че ги вижда отново и обещал да се грижи повече за тях.
За да докаже добрите си намерения, предложил на малчуганите да ги заведе на морето. Излезли на брега и баща им пак ги оставил – този път казал, че отива в гората за дърва. Децата приседнали да го чакат на пясъка – чакали и чакали.
За беда в близката пещера живеел зъл демон. Щом съгледал децата, устата му се напълнила със слюнка. Престорил се на жена и ги поканил в пещерата да чакат там завръщането на баща си.
Уплашени от тъмните води и падащата нощ, децата с радост приели демонската покана. Кун Сю още бил малък и не спирал да плаче. Нан Инг искала да се покаже смела и с натежало сърце се съгласила, уж за по-хубаво, малкото ѝ братче да спи в леглото при жената, а тя легнала сама в предверието на пода.
То се знае, кръвожадният демон през цялото време мислел как да докопа момченцето. Щом затворил вратата, смъкнал си маската и тръгнал към Кун Сю. Детето се уплашило още повече и така запищяло, че Нан Инг го чула зад вратата.
– Защо плаче брат ми? – извикала тя.
Демонът плеснал с ръце над устата на Кун Сю и отвърнал с преправен глас:
– Ухапа го комар, миличка. Не бой се, вече е добре.
Нан Инг си легнала да спи и демонът излапал момченцето.
На сутринта вратата се отворила и Нан Инг попитала къде е малкото ѝ братче.
– На сигурно място – отвърнал демонът, преобразен пак в жена. – Не се безпокой, миличка.
После заръчал на момичето да не влиза в стаята и отишъл в гората.
Разбира се, Нан Инг влязла веднага в стаята на демона да потърси малкото си братче, но намерила единствено неговите костички. Изпълнена с мъка и ужас, тя събрала останките на брат си и хукнала да бяга. Спряла само за миг, колкото да откъсне три листчета от вълшебното храстче пред пещерата на демона.
Скоро демонът разбрал, че момичето е избягало и хукнал след него. Нан Инг хвърлила първото листче. Извила се силна вихрушка и забавила преследвача. Но скоро демонът догонил момичето и то метнало второто листче. От земята бликнал огромен фонтан и преметнал демона през глава. За беда той скоро се изправил и пак я настигнал. Тогава Нан Инг от сърце се помолила на всички висши сили и хвърлила третото листче. Зад нея лумнал бурен пламък и изпепелил демона.
Момичето вече било на края на силите си и едвам се добрало до едно горско езеро. Измила се във водата и си поплакала. Вече си нямала нищо и никой – ни дом, ни родители, ни братче. Къде да се дене? Какво ще стане с нея? Клетото дете вперило поглед в гладката водна повърхност. Внезапно водата се набраздила и Нан Инг се вцепенила от ужас, защото не щеш ли пред очите ѝ от дълбините се издигнал величествен дракон.

– Не се бой. Аз съм пазителят на езерото – рекло съществото с нисък мелодичен глас. – Кажи ми, какво те мъчи, детето ми?
Нан Инг разказала на чудния дракон всичко – как баща им ги изоставил няколко пъти, как братчето ѝ станало жертва на кръвожадния демон и как сега тя е останала сам-сама на света.
Драконът помислил малко и в този миг погледът му паднал върху вързопчето с кости на Кун Сю. Приближил брега и ги докоснал нежно с влажната си муцуна. Внезапно вързопчето засияло. Ослепителната светлина блеснала тъй ярко, че Нан Инг на мига стиснала очи. Когато пак ги отворила, пред нея стояло малкото ѝ братче, живо и здраво!
Децата се хвърлили едно към друго, извън себе си от радост.
– Мили мои – рекъл им драконът със своя дълбок, изпълнен с музика глас, – идете в селото в края на езерото. Хей там, нали виждате? Там хората ще ви посрещнат с отворени обятия. Ако не стане така… само им кажете, че аз ви пращам.

После драконът им намигнал и се скрил отново във водата.

КРЕДИТ: По бирманската народна приказка „Nan Ying and her little brothers“ из „The long path to wisdom – tales from Burma (Дългият път към мъдростта – приказки от Бирма/ Мианмар)“, 2017 – Jan Philipp Sendker; КОРИЦА: „Бирманско момиче, детайл“, 1910 – картина от колониалния периад на страната, неизв. автор; ; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;

