Краковският змей

Княз Крак живял в замъка Вавел на брега на река Висла с чудно хубавата си дъщеря, княгиня Зося. Той бил справедлив и щедър владетел и зорко следял къде какво става по земите му, затова, щом научил, че нощ подир нощ изчезват овце от полето край града, много се разтревожил.

Една сутрин гвардейският капитан обявил:
– Ваше Височество, един овчар е дошъл да Ви види! Казва, че е много важно.
– Доведи го! – отвърнал князът без колебание.

Овчарят влязъл и изпод наметалото си извадил един вързоп. Развързал го и се показала една окървавена обувка.
– Да му се не види, какво е това? – смаял се князът.
– Ваше Височество, това е едничкото, което остана от моя другар – въздъхнал овчарят. – Нощес излезе да пази овцете. Рече, че иска да хване крадеца. Ала сутринта не се върна и аз отидох да го търся. От него открих само това…
Гласът на горкия човек се прекършил и както държал обувката на другаря си, по бузите му се затъркаляли сълзи.
– Седни, седни! – поканил го любезно князът. – Май нещата са по-сериозни, отколкото мислех. Нямаме работа с крадец, а с някакъв опасен звяр.
В този миг капитанът влязъл пак и извикал:
– Ваше Височество, Юрек, кошничарят е дошъл да Ви види!
– Доведи го! – наредил князът.
Младежът, който влязъл, изглеждал ужасно разтревожен.
– Какви новини носиш?
– Княже – отвърнал той, – Тази сутрин събирах тръстика на реката за кошниците. Не щеш ли, погледнах случайно нагоре и видях един страховит звяр как се излежава пред една пещера. Беше затворил очи, люспестия му стомах се движеше надолу-нагоре, а стъпалата му бяха големи като… големи като онази купа ей там – рекъл той и посочил към грамадна порцеланова купа на шкафа. – Ноктите му се скриваха и показваха в такт с дишането, точно като на заспала котка. После изпуфтя от ноздрите си гъст черен дим и по това разбрах, че е змей. Хукнах да спася живота си и не съм спирал никъде, дотичах право тук, Ваше Височество.
– Браво, че си избягал! – похвалил го княз Крак.

После се обърнал към гвардейския капитана с думите:
– Капитане – наредил той, – изпрати най-смелите си войници да погубят ужасния змей. Младият Юрек ще ви покаже пътя. Обещавам ръката на дъщеря си на онзи, който успее да ни отърве от този звяр.

Момъкът повел гвардейците към пещерата, но се скрил в шубрака, докато те напредвали към леговището на звяра. Само след няколко мига се разнесъл страховит рев, после се чули смразяващи кръвта викове. От входа на пещерата бълвал гъст черен дим. Настъпила тишина. Юрек повече не чакал, хукнал обратно да занесе новината на княза.

През следващите дни много храбри рицари отишли при пещерата да погубят змея и ни един не се върнал. Накрая князът решил, че той самият трябва да отиде и извикал своя оръжейник.
– Направи ми тъй здрави доспехи, че даже змей да не може да ме ухапе през тях и ми приготви най-хубавия остър меч, с който разполагаш! – наредил владетелят.

Щом доспехите станали готови, княз Крак ги облякъл, но били ужасно тежки. Зачудил се как ще стигне до леговището на змея, без да се измори. В този миг капитанът почукал отново.
– Още някой е дошъл да Ви види, Ваше Височество – рекъл той. – Младият Мачек, чиракът на обущаря. Казва, че носи спешни новини за змея.
– Доведи го по-бързо! – рекъл князът нетърпеливо.
Капитанът въвел младежа.
– Е, Мачек, какво искаш? – попитал князът раздразнено. – Не знаеш ли, че точно сега съм много зает?
– Да, Ваше Височество – отвърнал Мачек, – но аз измислих как да погубя змея. Няма нужда да рискувате живота си.
Княз Крак вдигнал глава. Вече целият бил плувнал в пот. Едва имал сили за дългия път, да не говорим за битката. Готов бил да се улови и за сламка.
– Но ми трябва – продължил Мачек – току що заклана овца и някой да ми помогне да я занеса до леговището. Останалото ще направя сам.
– Това не ми прилича много-много на оръжие. По-добре да се огледаш за жена, вместо да воюваш с умрели овце срещу змейове – пресякъл го князът и избухнал в смях.
– Княже, аз твърдо съм решил – възразил Мачек. – Дайте ми шанс и аз ще Ви отърва от звяра. И ако успея, ще си намеря и жена – Зося, прекрасната Ви дъщеря.

Княз Крак видял, че момъкът не се шегува.
– Така да е – отстъпил той. – Ще ти дам каквото поискаш. Юрек ще ти помогне да занесеш овцата.

Щом дали закланата овца на Мачек, той я разпорил и извадил всичките ѝ вътрешности. Напълнил кухината я с катран и сяра, и нали бил умел обущар, лесно закърпил овчия корем.

Точно преди да пукне зората, двамата с Юрек занесли мъртвото животно пред пещерата и го изправили. Стояла като жива. Младежите се скрили наблизо и зачакали. Чакали, чакали, чакали… и най-сетне от вътрешността на пещерата се разнесли странни звуци. Миг по-късно змеят подал глава, а след нея измъкнал и бляскавото си люспесто туловище. Звярът опънал огромните си оръфани криле и избълвал струя дим и пламъци. После свел глава и зърнал овцата, отворил уста и цялата я глътнал. Младежите видели как овцата преминала през змейската шия и стигнала до корема му.

В началото змеят изглеждал доволен, но скоро заревал от адски болки, целият се разтреперил, затресъл се, затропал надолу-нагоре с крака. Внезапно разперил могъщите си крила, хвръкнал към реката и се гмурнал във водата.

Чул се силен плясък и после настанала тишина. Юрек стискал здраво ръката на Мачек, двамата не смеели дори да дишат. В миг избухнала мощна експлозия и разтърсила целия град. Из въздуха се разхвърчали парчета криле, кожа и крайници. Един грамаден крак с пет остри нокътя тупнал наблизо и едва не улучил младежите.

Мачек и Юрек взели змейския крак като трофей и тръгнали към замъка. Когато княз Крак ги видял живи и здрави, ужасно се зарадвал. Откакто чул мощната експлозия, мислел, че може да ги е сполетяло най-лошото.
– Какво носите? И какъв беше този гръм? За малко да събори замъка! – попитал князът.
– Ваше Височество – отвърнал Мачек, – змеят глътна цялата овца, но не знаеше, че коремът ѝ беше пълен с катран и сяра. Изпадна в агония, гмурна се в реката да пие вода и после избухна. А сега, Ваше Височество, искам да получа ръката на княгиня Зося!
– Ти си чудесен млад човек – засмял се князът – и много ще се радвам да се ожениш за дъщеря ми.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ