Имало едно време един стар селянин. Той и жена му си нямали си нищичко освен свинарник и една кокошка в хамбара. Колкото и да се мъчели двамата старци, все не успявали да разберат къде снася кокошката яйцата си. Един ден старецът решил да иде при слънцето, за да научи къде е кокошият тайник. Речено-сторено.
Вървял дядото, вървял, стигнал до една круша.
– Къде отиваш? – попитало го дървото.
– Имам една кокошка и не мога да разбера къде снася яйцата си. Отивам да питам слънцето.
– О, щом е така, моля те, питай го и за мене. Всяка пролет се отрупвам с цвят, но не мога да завържа плод.
Малко по-нататък селянинът срещнал една ябълка.
– Накъде си тръгнал, човече? – попитала ябълката.
Старецът ѝ казал.
– Щом е така, моля те да питаш и за мене. Аз раста ли, раста, но нямам корени.
Старецът продължил нататък и привечер видял една къщурка в гората. Влязъл вътре и помолил за подслон през нощта. Стопанката го попитала:
– Накъде си тръгнал?
Старецът разказал за кокошката.
– Ще питаш ли слънцето и за мене – помолила се жената. – Имам две дъщери, но ни една не може да се омъжи.
На сутринта старецът продължил напред и скоро стигнал до една река. Застанал на брега и се зачудил как да премине на отсрещния бряг. Една риба изплувала и го попитала:
– Къде отиваш?
Старецът ѝ разказал.
– Моля те, питай слънцето защо мога да плувам по повърхността на водата, а не мога да се спусна на дъното? – помолила го рибата.
– Ако ми помогнеш да мина на отсрещния бряг, ще питам и за тебе.
Рибата пренесла стареца и той продължил пътя си.
Много преди да наближи, слънцето му извикало:
– Спри се, човече, недей приближава, че ще изгориш. Много съм горещо. Знам защо си дошъл и с радост ще ти помогна. Кокошката снася на билото на покрива и вече са се насъбрали два пъти по трийсет яйца. Крушата не може да завърже, защото в земята под нея има десет товара злато. Щом изровиш златото, плодовете ще се задържат. Ябълката няма корени, защото под нея са заровени десет трупа. Щом се изровят телата, корените ще пораснат. Двете момичета не могат да си намерят съпрузи, защото изхвърлят сметта и боклука с лице към слънцето и така ме обиждат. Рибата ще слезе на дъното, когато изяде един човек. Но недей да ѝ казваш, докато не прекосиш реката и не стъпиш на брега, иначе тебе ще изяде.
Старецът от все сърце благодарил и тръгнал обратно към дома. Стигнал до реката и обещал на рибата да ѝ каже, когато го пренесе на отсрещния бряг. Щом се озовал в безопасност на твърда земя, той рекъл:
– Ще слезеш до дъното на реката, когато изядеш един човек.
Рибата запляскала с опашката си от яд, защото вече нямало как да го изяде. Старецът продължил напред и казал на стопанката, че ако дъщерите ѝ искат да си намерят съпрузи, да изнасят сметта и боклука с гръб към слънцето.
Дошъл селянинът до ябълката, изкопал десетте трупа и дървото пуснало корени. Когато стигнал до крушата, извадил изпод нея десетте товара злато и тя скоро се отрупала с плод.
Селянинът се върнал у дома със златото, вдигнал нова къща и заживял като господар.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „The Peasant and His Hen“ из „Good sense and good fortune and other Polish folk tales“,1970 – подбрани и преведени от Lucia Merecka Borske (Lucia Merecka Szczepanowicz) от „Klechdy polskie“ от Stanisław Dzkowski;; ИЛЮСТРАЦЯ: Erica Gorecka-Egan; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
