Живели едно време дядо и баба. Дядо имал петел, баба кокошка. Кокошката снасяла яйца, а петелът – какво да чакаш от един петел – едно нищо.
Веднъж дядо поискал от баба яйце, ама тя не му дала. Ядосал се дядо на петела, че не му носи полза и го прогонил.
Тръгнал си Петльо, вървял-вървял и що да види – насред пътя кесия с жълтици. Грабнал я с човка и я понесъл. За проклетия – насреща му се задал файтона на пана. Щом видял петела с кесията, панът викнал на кочияша:
– Тичай да вземеш кесията от петела.
Кочияшът хванал петела, взел кесията и я дал на господаря. После скочил на капрата, пришпорил конете и продължили към господарската къща. Петелът закрякал сърдито и хукнал подире им.
Пристигнали в господарската къща, петелът влетял в двора, без да спира да кряка:
– Куд-кудяк, куд-куд-кудкудяк!
– Хванете оня петел и го метнете в кладенеца – наредил панът.
Слугите хванали петела и го метнали в кладенеца. Но той изгълтал водата до капка, изскочил навън и пак се разкрякал.
– Запалете печката и изгорете петела! – наредил панът.
Слугите, разгорели огъня, хванали петела и го метнали в пламъците. Панът сложил кесията на прозореца. Петелът изплюл всичката вода, огънят угаснал и хоп – от печката кацнал право на прозореца, изкълвал всички жълтици, разбил стъклото и избягал.
Върнал се в двора на дядо, изпъчил се пред портата и извикал:
– Кукуригу-у! Отваряй по-скоро.
Излязъл дядо, а петелът се развикал:
– Бързо постилай платното.
Постлал дядо платното и петелът – др-р-р! – насипал купчина жълтици. От радост, че е забогатял, дядо място не можел да си намери.
Един ден бабата отишла при дядо и иска жълтица, ама дядо не дал. Върнала се у дома ядосана, ступала кокошката и я пратила да търси злато. Кокошката отишла на торището, ровила, ровила, намерила седефче.
Върнала се кокошката в двора на баба и извикала:
– Куд-кудяк, куд-кудяк! Отваряй по-бързо.
Излязла баба, а кокошката дотърчала пред портата и извикала:
– Бързо постилай платното.
Постлала баба платното и кокошката пуснала отгоре седефчето. Ядосала се баба, погнала кокошката и я изгонила.
Та оттогава до ден днешен лакомата баба си живее сам-самичка – без кокошка, без яйца и без жълтичка.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По „Денежный петух (Украинская сказка)“; ИЛЮСТРАЦИИ: Л.Григоращенко, 195гг. – Кошелек с двумя денежками; ПРЕВОД & АДАПТАЦИЯ: П.Петков, © prikazki.eu 2026г.;
