Веднъж една овца се отлъчила от стадото, заблудила се и налетяла право на вълка. Той, както винаги, бил много гладен. Аха да я убие, но после си казал: „Ако сега я погубя, ще трябва сам да я влача до бърлогата. По-добре да я подкарам към гората и там да я изям.“
Погнал я напред. Гонил я час, гонил я два – наближили вълчата бърлога. Овцата добре знаела, че ѝ остават броени минути живот, но не знаела как да се спаси.
Не щеш ли от храсталака изскочил един заек.
– Ох, зайко – изблеяла овцата. – Вълкът ме е подгонил към бърлогата си и се кани да ме изяде.
– Ще я изям ами, няма да я гледам! – изръмжал вълкът. – Ей там ми е леговището, зад онова дере.
Почесал се заекът зад ушите и казал:
– Щом вълкът казва, че ще те яде, ще те яде. Овчице, няма как да избегнеш смъртта. Я само почакайте да изтичам до дерето да видя дали няма ловци.
– Добре си го измислил – зарадвал се вълкът. – Тичай да видиш!
Едва вълкът изрекъл тези думи и заекът вече го нямало. Ала не хукнал към дерето, ами към изоставения лагер на хората. Намерил там парче червена хартия, в която се увива чай. Грабнал я и се втурнал обратно.
– Е, какво стана? – попитал вълкът. – Има ли ловци?
– Ловци няма – отвърнал дългоушкото, – но намерих указ от хана.
След тези думи заекът приседнал важно, важно и се престорил, че чете:
„Заповед на великия хан. Ханът иска да си ушие кожух от седемдесет и седем вълчи кожи. Една-единствена кожа не достига за яката. Великият хан повелява на всеки, който знае къде има вълча бърлога, веднага да доложи на ханските ловджии. В благодарност приносителят ще получи богата награда!“
След тези думи заекът хукнал нанякъде! А вълкът решил, че отива да каже на хана, къде му е леговището.
– Тая няма да стане! Няма да ме докопат ханските ловджии! – изревал вълкът подир заека, зарязал овцата и с все сили се втурнал към съседната гора.
Щом вълкът се скрил между дърветата, заекът дотичал пак при овцата.
– Овчице, тичай у дома! – подканил я дългоушкото. – И помни – ако живееш с овце, много ум не ти е нужен, но за да накара заекът вълка да избяга, много ум трябва.
КРЕДИТ: По „Мудрый заяц“, Монголска народна приказка; КОРИЦА: ; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
