Много, много отдавна лисицата, враната и еленът живеели заедно. Всеки ден те тръгвали по своите пътеки за храна, а вечер се събирали у дома и си разказвали кой какво е намерил и дали е видял нещо полезно за другите.
Но един ден на лисицата не провървяло – скитала, дебнала, но нищо не хванала. Завидяла гладната лисица на елена – където и да идел, трева за него имало в изобилие и винаги се връщал сит у дома. Намислила да го погуби и казала:
– Слушай, еленко, видях едно пасище на запад с най-вкусната трева на света. Ако утре идеш, ще се нахраниш сладко-сладко до насита.
Повярвал еленът и на другия ден тръгнал на запад. Вървял, вървял, стигнал до една нива с ръж. Но така и не успял да я опита – веднага се хванал в капан. Вечерта лисицата и враната се върнали у дома. Притеснена, враната попитала:
– Лиске, къде ли е еленът?
Лиса казала къде е и враната литнала да го търси. Скоро го видяла хванат в капана. Кацнала до него и рекла:
– Ще ида при стопанина, ще кацна на неговата юрта и ще се развикам: „Хвана се в капана, хвана се в капана!“ Старецът ще хукне към тебе, а ти лежи и не мърдай. Той ще реши, че си умрял и ще те освободи от капана. После ще седне да отпочине. Скачай тогава и бягай с все сила.
Литнала враната към юртата и закрещяла:
– Еленът се хвана в капана! Еленът се хвана в капана!
Скочил старецът, хукнал към нивата и що да види – прекрасен елен лежи, без да мърда, сякаш бил мъртъв. Зарадвал се човекът на своя късмет, отворил капана, после отрил потта от челото си и седнал да си почине. Едва си извадил лулата, еленът скочил на крака и избягал. Старецът ядосано изругал и тръгнал с празни ръце към дома, като се проклинал за глупостта си.
Лиса чакала, чакала – враната и еленът никакви ги нямало. Решила и тя да иде на нивата в надежда да докопа някое парче от елена. Ала не щеш ли – хванала се в капана!
КРЕДИТ: По Лиса, олень и ворон, монголска народна приказка; КОРИЦА: ; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
