Прилепът

Навремето прилепът не летял нощем като сега, а през деня заедно с другите птици.

Един слънчев ден той срещнал орела, който кръжал в небето.
– Прилепе – провикнал се царят на птиците, – отдавна те търся.
– Че защо съм ти? – учудил се прилепът.
– Не си платил птичия данък. Останалите птици платиха отдавна.
– Аз не съм от птичето царство. Откъде-накъде трябва да плащам, щом не съм птица? – сопнал се прилепът.
– Имаш крила и летиш като птица – отбелязал орелът. – Виж, и сега хвърчим двамата заедно. Затова е редно да платиш.
– Почитаеми орльо, ей сега ще ти докажа, че не съм птица. Ти само гледай!
Прилепът кацнал на земята и хукнал на четири крака към гората.
„Да, прав е! – казал си орелът. – Наистина не е птица. Сега виждам, че е животно!“

Скоро прилепът дотичал до един извор и понеже бил уморен от толкова тичане, спрял да почине на сянка. Не щеш ли, един жаден тигър пристигнал да пие вода. Щом видял прилепа, рекъл:

– Добре, че най-сетне те срещнах. От няколко месеца те търся.
– Че защо съм ти? – учудил се прилепът.
– Не си платил животинския данък – изръмжал тигърът. – Всички животни в гората си платиха дължимото. Всички без тебе!
– Ама аз не съм от животинското царство – възразил прилепът. – Защо да плащам, като не съм животно?
– Как да не си! Ходиш на четири крака като всички животни – отвърнал тигърът, – затова трябва да си платиш дяла като всички останали. Такъв е законът.
– Драги тигре, сега ще ти докажа, че казвам чистата истина. Ти само гледай!
Дребосъкът разперил криле и литнал нагоре.
„Вярно! – учудил се тигърът. – Наистина не е животно, а птица!“

Хитрецът не щял да среща повече тигъра, затова спрял да ходи по земята и скоро предните му крачета изчезнали. Не щял да среща повече и орела, затова спрял да лети денем. Та оттогава до ден днешен прилепът спи през деня и лети само нощем, когато орлите си почиват.