Разправят, че имало едно време един глупав вълк. Веднъж така прегладнял, че едвам се влачел по пътя. Видял една крастава жаба и решил да я излапа. А-ха да разтвори уста и тя казала:
– Вълчо, недей ме изяжда. Върви на юг и ще видиш един кон, затънал в блатото. По-добре изяж него.
Вълкът послушал жабешкия съвет и тръгнал нататък.
Повървял, повървял и наистина видял кон, затънал в калта. А-ха да скочи връз него, когато животното рекло с жалостив глас:
– Вълчо, ако искаш да ме ядеш, моля те, измъкни ме първо от блатото.
Вълкът изпълнил молбата на коня и го извлякъл на твърда земя. А конят пак се примолил:
– Щом искаш да ме ядеш, първо ме изчисти от калта.
Речено-сторено. Вълкът облизал целия кон и го изчистил.
Тъкмо да го излапа и конят пак проговорил:
– На копитото ми има писмо. Моля ти се, прочети ми първо писмото, пък после ме яж.
Навел се вълкът да види писмото, ала конят изритал здраво вълка и избягал.
Конският ритник бил толкова силен, че клетият вълк видял звезди посред бял ден – едвам се свестил! Тръгнал си с празен стомах и се зачудил:
„Ох, защо съм толкова глупав? Защо приех да измъквам коня от блатото – да не би да е мой?! Защо му чистих калта – да не би да съм майка му?! Защо реших да чета, като не знам буквите?!“
КРЕДИТ: По The Silly Wolf, монголска народна приказка – Altaibaatar Otgonbaatar; КОРИЦА: ; АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
