Имало едно време един сив бухал – невиждано голям мързеливец. Мързяло го дори да прехвърча от дърво на дърво.
Веднъж, както спял дълбоко, до него кацнал кълвач и започнал да чука. Събудил се бухалът, разтърсил криле и със сънен глас загълчал:
– Хей, какво си се разчукал! Едвам се унесох и ти ме събуди. Що за безочие!
– Не виждаш ли! – отвърнал кълвачът и смаяно го изгледал. – Закусвам.
– Няма ли друго място в гората? Веднага да се омиташ – сгълчал го мързеланът сърдито.
– Всички птици в гората работят, само ти по цял ден мързелуваш – отвърнал кълвачът и отлетял.
Бухалът се наместил по-удобно и а-ха да заспи, когато една сврака закрякала кажи-речи до ухото му.
Сгълчал бухалът свраката, но тя дори не се стреснала и без да ѝ мигне окото, се сопнала:
– Ти какво дремеш по цял ден!? Я се огледай! Другите птици са твърде заети да спят. Едни хранят своите малки, други вият гнезда. Хайлазин с хайлазите!
Преди бухалът да ѝ отговори, нахалницата литнала към гората да разнесе най-новите клюки.
Тъкмо бухалът да потъне пак в сън, когато чул някой да пърха с крилца. Огледал се и видял дребно синигерче да събира тополови пухчета за своето гнездо.
Известно време мързеливецът гледал как хвърчат птичките, как пеят щурчетата, как бърборят свраките. Досрамяло го малко и си помислил: „Един ден и аз ще си свия гнездо.“
Мръкнало, застудяло и мразът започнал люто да хапе. Надигнала се виелица и бухалът се разтресъл от студ. Присвил плътно крила да се стопли, но къде ти! Сетил се за топлото гнездо на синигера. Как му се щяло и той сега да спеше на топло.
Нощта се точела безкрайна и непоносимо студена. Дори звездичките по небето изглеждали заскрежени и замъглени. Бухалът си помислил, че докато пукне зората, ще загине от студ. Най-сетне слънцето се показало и се затоплило. Отпуснал крила бухалът и пак потънал в дълбок сън.
Така минавали един подир друг дните. И до сега мързеливият бухал няма гнездо.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: The Lazy Owl; КОРИЦА: Сова – Benson B.Moore, експонат в Smithsonian American Art Museum; ПРЕВОД: Л.Петкова © prikazki.eu 2025г.;
