Както всеки знае, едно от най-наивните животни е вълкът. Веднъж той срещнал един лисугер в гората. Вълкът понакуцвал и козината му била съвсем опърпана – изглеждал ужасно окаян. Със загрижен глас лисугерът го попитал какво го е сполетяло и защо е изпаднал така.
– Мили Боже – възкликнал вълкът, – причини да искаш! Тежки времена ме сполетяха, съседе. Доскоро краката ми бяха по-бързи от вятър, бяха тъй здрави и силни, че с лекота, можех да отнеса накуп и два коня. Сега силите ми не стигат да настигна и най-окаяната кранта.
– Че как стана така? Защото, да ти кажа честно, хич не ми изглеждаш стар.
– Ех, по волята на свети Никола, покровителят на нас, вълците – въздъхнал сивушкото. – Един ден той ме извика и рече: „Вълчо, твърде много животни минават през твоите зъби. Няма по-голям кръвопиец от тебе в гората. Заради ненаситната ти лакомия, искам да принесеш една от тези три жертви: или да тръгнеш със звънец на врата си, или опашката ти да стане дълга половин миля, или да станеш кривокрак. Избери каквото искаш!“ И аз, какво да правя? Кое да избера? Викам си, по-добре да съм кривокрак, но от време на време да имам нещо за ядене. При всички положения е по-добре, отколкото опашката ти да е дълга половин миля или да носиш звънец, който се чува от половин миля.
Позамислил се лисугерът и накрая рекъл лукаво:
– Е, май не си пострадал чак толкова много. Все има как да сложиш нещичко на трапезата си. По-лошо ми се струва туй, че обикаляш из гората бос. Като нищо ще те вземат за някой просяк защото нали вече си кривокрак.
– Право казваш – съгласил се вълкът. – Ама кой би се захванал да ми ушие ботуши?
– Че кой, ако не аз?! – изпъчил се лисугерът. – Мога и ще ти ушия най-разкошните ботуши на света. В гората няма някой да не знае, че прилежно чиракувах, при това с огромен принос в занаята, като обущар.
Вълкът не бил чувал нищо подобно, но бил твърде глупав да възрази.
– Щом си тъй услужлив – отвърнал той с благодарност, – не искам нищо друго. Но трябва да побързаш, защото сега осъзнавам, че от всичко най-много ми трябва чифт хубави ботуши.
– А-а-а, не ми припирай толкоз! – укорил го лисугерът. – Хубави ботуши не стават ни от речен пясък, ни от горска шума. Не и такива, каквито аз ще ти ушия. Вълчо, ще трябва да ми помогнеш и да донесеш всичко, което ми е нужно за работата. Чак тогава ботушите ще са готови и ще са на краката ти, преди да си успял да мигнеш.
Вълкът веднага приел условията на лисугера и обещал да донесе всичко нужно.
– Първо, една тлъста овца, че от нея стават най-здравите обущарски конци.
Още същата нощ вълкът слязъл до селото, прехвърлил оградата на кошарата – там, където била най-ниска – грабнал най-охранената овчица и победоносно я отнесъл на лисугера. А хитрецът натъпкал догоре килера си с прясно месо, точно каквото най-много обичал. Дни наред ял, тъпкал, тъпкал, докато нищичко не останало. Дошъл вълкът и попитал:
– Съседе, готови ли са ботушите?
– Ти пък! – смаял се лисугерът. – Много си се разбързал, уважаеми Вълчо. Хубаво, че донесе материал за конците, ами кожа? Доведи ми един кон, че да му взема кожата.
– Скоро – отвърнал глупакът, – ще имаш и кон. Щом ги доведат на водопой, ще избера най-добрият и ще го докарам. Ти гледай по-бързо да ощавиш кожата, че изгарям от нетърпение да обуя хубавите си нови ботуши.
След няколко дни вълкът донесъл едно младо жребче. Лисугерът добре се нагостил с месцето – така се налапал, че козината му блеснала като коприна от охолния живот.
Куцук-куцук, вълкът пристигнал отново да пита за ботушите си:
– Всяко нещо с времето си – отвърнал лисугерът. – Сега ми трябва прасенце, защото, нали знаеш, че най-добрите обущарски игли се правят от свинска четина?
Вълкът пак слязъл до селото, сдавил едно прасе и го занесъл на лисугера. А той ял ли ял, докато месото не свършило.
Този път вълкът пристигнал ядосан и изръмжал страховито:
– Майсторе, край! Давай ботушите, иначе ще те изям.
– Ботушите – подел лисугерът, уж смаян от грубия вълчи език – са готови и само чакат да ги обуеш. Мини по тая пътека. Трябва да прецапаш през оная плитка бяла яма. За по-безопасно сложих вътре ботушите. Ще видиш как сами ще ти лепнат на краката.
Речено-сторено. Вълкът влязъл от едната страна на плитчината и излязъл от другата с четири бели ботуша. Огледал гордо побелените си криви крака – поглед не можел да откъсне от тях, тъй радостен бил!
– Видя ли как добре ти прилягат? – провикнал се лисугерът. – Обзалагам се, че не ги усещаш на краката, толкова са леки. В цялата гора няма друг обущар поне наполовина добър като мен.
Вълкът бил предоволен, защото ботушите тъй добре му стояли, при това били толкова леки, че не ги усещал на краката си. От сърце поблагодарил на лисугера и продължил пътя си. Крачел и оглеждал четирите си бели ботуша. „Нищо че съм кривокрак – нареждал си той, – но пък няма повече да ходя бос.“
От радостния унес го извадили ядните виковете на няколко орача, които го забелязали как крачи през голото поле. Разкрещели се и го погнали лудешки с камъни и тояги. Хората бързо го наближавали и къде-къде за да си спаси живота, Вълчо се метнал в близкото езеро.
Излязъл на отсрещната страна от водата и за свое огромно съжаление видял, че течението било отнесло чудните му нови ботуши. Клекнал Вълчо на задни крака, заронил едри сълзи и започнал да вие от мъка.
– Уви – вайкал се той, – отидоха хубавите ми ботуши на дъното на езерото! Толкова мъки заминаха напразно, пък и добрият ми съсед, Лисан, напусто работи толкова много.
Онова, което глупакът не знаел, било, че лукавият лисугер се облажил от наивността му, а последната лисугерска хитрост била да го подмами да мине през една варница. От варта кривите вълчи крака се побелили, а наивникът ги взел за хубави бели ботуши.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По полската народна приказка „Crookshanks“ iz „Polish Fairy Tales“, 1968г. преразказани от Zoë Zajder; КОРИЦА: Pinochi (Pino Chiari); ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;