Излязъл един дървар на работа в гората. Защурал се, навлязъл в дълбините и не щеш ли видял едно мече. Мъничето било заклещено и жално скимтяло – нямало как да се измъкне от жестоките бодли на непроходими трънаци и драки. Домъчняло на човека, свалил брадвата и запретнал ръкави. Сякъл, кършил, измъчил се, но стигнал до мечето и го измъкнал. Приседнал да отдъхне и нежно го погалил.
Ала добрият човек не знаел, че през цялото време майката на мъника го наблюдавала. Щом видяла как спасил скъпата ѝ рожба от неминуема смърт, тя излязла зад дърветата, приближила рекла:
– Сполай ти, човече, ти ми стори голямо добро! Чудех се как да ти се отблагодаря – дай да се побратимим.
При вида на грамадния звяр човекът доста се уплашил, но лека-полека видял, че е в безопасност и нищо лошо няма да му стори. Престрашил се, поприказвали с мечката и се уговорили се да се виждат в гората. На раздяла се целунали. Не се стърпял дърварят, погледнал мечката и без да помисли, изтърсил:
– Ех, сестро, всичко ти е от хубаво, по-хубаво, ама да знаеш, че устата ти вони много лошо.
Натъжила се мечката, но замълчала. Само изпънала врат и помолила:
– Удари ме сега с все сила с брадвата си.
Стреснал се дърварят, как не се мъчил да я уговаря и моли, но тя не отстъпила. Видял, че няма как да я придума, надигнал брадвата и я ударил. Отворила се дълбока и страшна кървава рана. После двамата се разделили.
Минало време. Дърварят гледал да не навлиза в гората, но след години все пак срещнал старата си посестрима. Познали се двамата, здрависали се. Поприказвали за едно друго и на раздяла мечката рекла:
– Я виж, побратиме, има ли я раната от предния път, когато те накарах да ме удариш?
Дърварят разгърнал мечето руно – раната била зарасла тъй добре, че не се виждал и белег.
– Сестрице – зарадвал се дърварят, – няма и помен от удара!
– Виждаш ли, братко, и аз съм забравила къде беше раната, ама лошата дума, която тогава изрече, дорде съм жива няма да забравя. Право е казано:
Лоша рана заздравява, лоша дума се не забравя.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По българската народна приказка „Мечката и лошата дума“, Ран Босилек; КОРИЦА: неизв. худ; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова
