Излезли напролет козата и нейното малко на паша. Обикаляли насам-натам и старата коза избирала за козлето най-нежната тревица – ранилист, белнат като снежни петна по още жълтата степ.
Щом привършила тревата, козата рекла на ярето:
– Ти стой тука, аз ще потърся по-добро пасище. Мама сега ще ти сложи звънче. Ако попаднеш в беда, звънни и аз ще дотичам веднага.
След тези думи козата вързала на ярешката шия чудно звънче – медно и обло, с прорез и шарка, а после тръгнала.
Не успяла да огледа и първата поляна, когато звънчето зазвъняло. Уплашила се преданата майка, че вълци нападат свидното ѝ чедо и хукнала да го спасява. Дотичала и що да види! Няма и помен от вълци.
– Какво стана? – извикала уплашената коза. – Защо викаш за помощ?
– Една муха ми каца на нослето, викнах те да я изгониш – отвърнало малкото.
Майката прогонила мухата, но преди да тръгне, заръчала на детето си:
– Недей да вдигаш шум за нищо.
Не стигнала далече и зън-зън – екнало звънчето. Хукнала козата обратно. Дотичала и гледа – козлето стиска очички.
– Какво стана?
– В окото май ми влезе прашинка – отвърнало то, – извади я!
Помогнала му козата и пак му напомнила:
– Аз тръгвам, а ти недей да ми звъниш за нищо.
Едва се скрила зад близкия рид и пак се разнесъл тревожният звън.
„Да ходя ли, да не ходя ли?“ – зачудила се козата, но не издържала и хукнала обратно. Когато пристигнала, заварила козлето да пасе спокойно.
– Сега пък какво стана? – възкликнала майката. – Пак ли ме повика за нищо?
– Репеи ми се налепиха по козинката. Изчисти ги! – оплакало се ярето.
– Само се очисти! И спри да ме викаш за глупости! – троснала се майката сърдито и заминала.
Козата дълго бродила да търси паша. Уморила се и седнала да си почине. Аха да отпусне клепачи и звънчето екнало отново. „Пак е някоя глупост“ – казала си козата и затворила очи. Но звънчето ечало все по-силно и тревожно. Залаяли и кучета.
„Какво ли е станало?“ – уплашила се козата, не издържала и хукнала нататък.
Дотичала и що да види – кучетата гонят грамаден вълк, а козлето се тресе от страх и едва стои на краката си – за малко да го излапа вълкът.
Козата го погледнала и казала:
– Имаш късмет, че кучетата са дотичали навреме, иначе Вълчо щеше да закуси с тебе. Разбра ли сега защо никога не бива да се вдига шум за нищо?!
КРЕДИТ: По Непослушный козлёнок, монголска приказка; КОРИЦА: ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2025г.;
