Неволяетиопска приказка

Прегладняла лисицата и толкова изпосталяла, че едвам се влачела по горската пътека. За късмет пред себе си забелязала една водна костенурка. Метнала се стръвно върху нея, но от твърдата черупка за малко да си изпотроши зъбите.
– Как да те изям, като си толкова твърда ? – възкликнала ядосано лисицата.
– Топни ме в реката да омекна – посъветвала я костенурката от корубата.

Топнала я Лиса, но нали е хитруша, настъпила я с крак на плиткото да не избяга. Почакала, почакала хитрушата, пък попитала:
– Омекна ли?
– Омеквам, омеквам. Ама там, където си ме настъпила, съм твърда като камък.
Вдигнала лисицата крак, а костенурката това и чакала – заплувала с все сили навътре в реката и се спасила.
– От кого научи на тази хитрост ? – смаяла се лисицата.
– От неволята! – отвърнала костенурката и продължила към дълбините на водата.