Лъвчето – единственото дете на царя на животните – заболяло от незнайна болест. Нямало надежда за спасението му. Старият лъв се разтревожил много. Леcът бучал от рева му. Всички животни отишли да видят болното лъвче и да кажат някакъв лек.
Всред тревогата пристигнала и лисицата. Тя изглеждала много изморена. Животните ѝ сторили път да мине. Лисицата легнала в краката на стария лъв и му казала запъхтяна:
– Господарю, успокой се. Аз знам лек за болестта на благородния ти син.
Всички зяпнали от учудване.
– Дайте на болния топла кръв от таралеж! – казала лисицата. – Щом я изпие, ще оздравее.
Таралежът бил там. Той чул и разбрал какво го очаква. Пристъпил и спокойно рекъл:
– Господарю, много съм щастлив, че ще дам кръвта си за здравето на единствения ти син. Но лисицата каза лекарството наполовина. То се прави от лисичи мозък, напоен с кръв от таралеж.
Лисицата не могла да отговори, нито да избяга. Напоили топлия ѝ мозък с кръв от крака на таралежа. Таралежът си отишъл жив и здрав.
КРЕДИТ: Илюстрация на корицата – африканско народно изкуство;
