Хитрата лисицаетиопска приказка

Живели някога един щраус, който имал хубава крава и един лъв, който имал чудесен бик. Веднъж лъвът рекъл на щрауса:
– Хайде да съберем твоята крава с моя бик и да ги пасем заедно. Така ще може всеки от нас един ден да работи и един ден да почива. Съгласен ли си?
Щраусът харесал предложението и се съгласил.

Минали така няколко щастливи месеца и кравата забременяла. Един ден лъвът забелязал, че е дошло време кравата да ражда, и рекъл:
– Щраусе, остани у дома да си починеш. Днес аз ще съм пастир.
Кравата родила, а когато се прибрал, лъвът рекъл на щрауса:
– Днес твоята крава роди един воденичен камък, а моят бик едно теле.
Щраусът възкликнал:
– Що за глупости говориш?!
– Не са!
Двамата люто се скарали и решили да повикат другите животни, за да отсъдят кой е прав и кой – крив.

Когато разбрала за станалото, една хитра лисица казала на другите животни:
– Аз няма да дойда днес в съдилището. Ще мина забързано край вас, тогава вие ме спрете и поискайте аз да произнеса присъдата.

Животните се явили на събранието, ала никое не смеело да се изстъпи и да каже пред лъва, че е невъзможно бик да роди теле. Всичко смутено мълчали, ала когато видели лисицата да тича по пътеката, с облекчение се развикали:
– Хей, Лисо! Лисо! Моля ти се, може ли да дойдеш при нас?
– Не, не мога! Бързам ужасно, защото баща ми ще ражда. Тичам да помагам, защото раждането вече започна.
Тогава лъвът се провикнал:
– Що за глупости приказваш! Как може баща ти да ражда? Мъжете не раждат!
А Лиса отвърнала:
– А ти защо ни занимаваш с глупости? Ха, бикът ти бил родил теле, така ли!? – и при тези думи хукнала нататък с всички сили.
Разгневен, лъвът се спуснал след нея, а щраусът бързо си прибрал кравата и телето.