Живял някога един човек, който си изкарвал прехраната като събирал мед и го продавал. В онези стари времена все още нямало кошери и пчелите живеели в хралупи на дърветата. Затова човекът обикалял да търси гнездата им из горите. Една птичка му помагала да ги намира.
Веднъж той забелязал рой пчели да бръмчи около едно дърво и разбрал, че вътре има мед. Запалил факла, за да направи дим. Пъхнал в хралупата димящия прът, разгонил пчелите и успял да извади неочаквано много мед. За беда нямал в какво да го прибере. Оставил пчелните пити под дървото и отишъл да донесе мех от козя кожа.
Взел каквото му трябва и се върнал, ала медът бил изчезнал. Докато ловецът го нямало, оттам минало някакво бодливо прасе и отнесло меда в една пещера, за да го излапа със своите приятели.
Ловецът решил, че някой човек го е взел, тръгнал по следите около дървото и ето, че те го отвели до същата пещера. Отвътре чул шум.
„Ето го онзи, който ми отмъкна меда – си рекъл човекът.“
Влязъл вътре и заварил един зар, преобразен на жена . Тя мелела зърно и печала хляб. Зарът го пронизал с поглед и се провикнал:
– Какво искаш?
Ловецът отвърнал:
– Събрах малко мед и отидох да взема торба. Когато се върнах, медът го нямаше. Първо помислих, че го е взел някой човек, но после видях следите на бодливо прасе, които ме доведоха до тази пещера. От днес нататък те стават мои врагове и ще им отмъстя.
Зарът отвърнал:
– За нас, заровете, бодливите прасета са храна също като овцете и козите за вас, хората. Затова, ако им навредиш, ще те споходи беда. Търси друг, който е отмъкнал меда ти, тях не закачай.
После тя му подала малко твърд невтасал хляб и го изпратила да си върви.
Щом човекът излязъл от пещерата, в миг се превърнал в бодливо прасе. Вместо с два крака, вече бил с четири и целият бил покрит с бодли.
Тръгнал към дома, но по пътя избухнал горски пожар, пламъците го обгърнали, четината и бодлите му се запалили и изгорели. Клетникът тичал и тичал като луд, стигнал морето и скочил във вълните. Когато излязъл, отново бил мъж.
Оттогава заживял в пустошта, обикалял все сам и се хранел единствено с горски плодове и корени. Вече не можел да живее ни като диво животно, нито като човек. Душата му се погубила – не била ни на бодливо прасе, ни на човек.
И до ден днешен живее така – като дивак.
„The Honey Hunters – the Lost Soul, Етиопска приказка от района Бенишамгул-Гумуз, ПРЕВОД: Лорета Петкова ©prikazki.eu 2022; КОРИЦА: Африкански фолклорни мотиви;
