Денят, когато Господ раздавал на животните опашки, се случил дъждовен и ветровит. Затрещяло, загърмяло и завалял проливен дъжд. Въпреки бурята и пороя, животните поели към уреченото място. Само заекът се помайвал, надничал от дупката си и ако видел някой, му подвиквал:
– Е-хей, вземи една опашка и за мене. Аз не мога да дойда, че вали и ще си намокря чорапките.
След някой друг час животните взели да се връщат с новите си опашки. Само заекът останал без опашка. Заради нехайния си нрав се лишил от всичко, което опашката върши – гони мухите, вее и те разхлажда.
Затова и до днес хората напомнят на всеки нехайник:
– Не знаеш ли, че ако оставиш някой друг да ти свърши работата, няма нищо да излезе? Заекът няма опашка, защото се надявал друг да се погрижи за него. Не се дръж като заек!
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: По африканската приказка „Защо заекът няма опашка, приказка на зулу“, превод от руски Атанас Далчев – „Защо хората имат различен цвят“, ДИ Отечество, 1979 г; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2023 г.
