Леопардът и овенът

Веднъж овенът решил да си разчисти място в гората за кошара. Един леопард, който живеел наблизо, намислил да направи съвсем същото нещо.

Без да се познават един друг, те харесали едно и също място. Една сутрин овенът пристигнал и започнал да разчиства. Леопардът дошъл след като овенът си бил заминал и останал много изненадан когато видял, че част от работата вече била свършена. Той продължил започнатото от овена. Всеки ден те се дивели на напредъка, който ставал, докато ги няма, но и двамата решили, че им помагат добрите горски духове. Благодарили им и продължили да работят.

Нещата продължавали така – двамата работели един след друг, без да се срещнат ни веднъж. Най-сетне кошарата била готова за радост и на двамата.

Приготвили се да се местят в новия си дом. За свое огромно изумление, най-сетне се срещнали. Всеки разказал какво е направил и след приятелски разговор решили да заживеят заедно.

И двамата – леопардът и овенът имали синове. Малките момчета играели заедно, докато родителите им ходели на лов. Леопардът останал изненадан, щом видял, че всяка вечер неговият нов приятел носи толкова месо, колкото и той самия. Но не смеел да попита как се сдобива с големия си улов.

Един ден, преди да излезе, леопардът накарал малкия си син да разпита от младото овне, как ловува баща му. За да изпълни молбата на баща си, докато играели, леопардчето попитало как татко овен, който няма ни нокти, ни остри зъби, успява да убие зверовете. Овнето отказало да каже, освен ако в замяна леопардчето не покаже как ловува баща му. То се съгласило. После двамата отчупили две дебели парчета стъбло от банан и тръгнали към гората.

Леопардчето взело едното парче, сложило го все едно е плячка и се отдалечило. Привело се ниско към земята и затичало първо надясно, после наляво. След това се изправило на задните си крачета и надзърнало към плячката, точно както правел баща му. Тогава се насочило точно, скочило върху стъблото и го разкъсало.

Младия овен взел другото парче и го сложил на същото място. Без да губи време, се отдалечил заднешком, прицелил се и хукнал право към целта. С главата си ударил стъблото и го размазал на парчета. Щом свършили, те почистили мястото и се прибрали у дома.

Вечерта леопардът научил всичко от своя син. Момчето го предупредило, че трябва много да внимава, ако види овен да върви назад. Той запомнил това и от този ден нататък държал овена под око.

Минало известно време и завалял дъжд. Водата разкаляла пода на кошарата и вътре станало много хлъзгаво. Както обикновено, вечерта леопардът повикал овена да вечерят. Докато влизал, овенът се подхлъзнал назад. Леопардът го видял и решил, че се готви да го убие. Викнал на сина си да го следва, прескочил сръчно стената на кошарата и избягал в гората. Овенът го викал да се върне, но леопардът не го послушал.

Оттогава леопардите си правят леговища в горите, а овните си останали да живеят в кошари.