Кажи ми как започва приказкатаи ще ти кажа откъде е

От деца сме свикнали да възприемаме началото на всяка приказка като врата, през която навлизаме в света на чародейството. Усещането е тъй силно, че сякаш самата проста фраза съхранява същината на вълшебството. Но кой е мислил, че само по началото на приказката, може да познае приказното царство, в което влиза?!

От Китай до Германия през цяла Африка, всяко приказно царство има своя версия на вездесъщото за нас „имало едно време“!

Всяко приказно царство има свое начало

В Тамил историите, които се разказват вечер на децата, често започват така: „Само там, на това място…“, а други индийски приказки започват с „Вече е казвано, казвано и разказвано…“

В Корея, най-често вълшебните приказки започват с „Някога, в прастари времена, когато тигрите още пушели…“, а в Каталония първата фраза е „Имало едно време в онзи край на света, където всеки има нос…“ или „През онези стари времена, когато животните говорели, а хората не можели…“

В някои части на Карибите, приказките започват с въпрос и отговор от слушателите. Разказвачът казва на креолски:
Е дит куик? на което слушателите отвръщат:
– Квак!

На езика йоруба, който се говори в Нигерия и други съседни държави, приказките започват с веселото обявление:
Ето една история! Само каква история!

В Чили, приказките започват с наставлението:
Слушай, за да я разкажеш, и я разкажи, за да поучиш!

Илюстрация Will Brundage, The Arabian Nights, 1898

Много арабски приказки, включително и от популярната колекция 1001 нощ, започват с „Имало едно време…“, но никой не знае откъде тръгва тази традиция. Друго начало на арабските приказки е „Може да е било, може и да не е…“, което се среща в персийски, малтийски и латински език.

Приказните истории на маорите започват тържествено с разказа как са се появили земята и небето, после се изрежда цялата генеалогия до прадедите им и едва тогава идва ред на конкретната история. За маорите е важна връзката между хората и природата и генеалогиите са начин тя да се осмисли. Родословията на птици и пчели, на риби, хора и дърветата са втъкани в обща мрежа от взаимни връзки. В разказа са еднакво важни и родословните връзки и приключенията на различните герои.

Приказките не завършват еднакво

Краищата на приказките са не по-малко разнообразни. Немските вълшебни приказки обикновено завършват така: „И ако не са умрели, са си живи и здрави до днес.“

В Исландия:

Котката в канавката
си заклещила опашката,
тя казала пук
и приказката
свършила тук.

Понякога руските истории въвеждат разказвача като герой точно преди края с твърдението:

И аз бях там и пих медовина,
тя се стече по мустаците ми,
но не влезе в устата ми!

Cinderella – Margaret Evans Price, Rand McNally & Company: Chicago & New York. 1921.

Понякога приказките започват еднакво

Особено вълнуващо е, когато се забележат сходства между приказни царства, които географски са значително отдалечени. Полските приказки често започват така:
„За сьодма гора, за сьодом ласем…“ (Зад седем планини, зад седем гори…),
което толкова прилича на някои индийски приказки:
„Едни казват зад седем планини и седем гори, аз ви казвам зад седем реки и седем морета.“

Учените твърдят, че тези сходства между култури, които на пръв поглед нямат нищо общо, не са изненадващи. В исторически план държавните граници са много скорошно изобретение и до XVI век съществува богат културен обмен между Азия, Северна Африка, Европа и Ориента. Учени и поети са поддържали близки връзки помежду си. Интелектуалци са пътували от кралски двор в кралски двор и са предавали знания и култура.

Любопитно е, че преводачите често машинално заменят чуждестранното приказно начало с традиционното за нашите земи „Имало едно време…“. Например филипинските приказки започват винаги със „Съвсем в началото на времето…“, но по навик то редовно се превежда на „Имало едно време…“, което не е същото.

От деца сме свикнали да възприемаме началото на всяка приказка като врата, през която навлизаме в света на чародейството. Усещането е тъй силно, че сякаш самата проста фраза пази същината на вълшебството. Но кой е мислил, че само по началото на приказката, може да познае приказно царство, в което влиза?!

Приятно четене!

КРЕДИТ: По материали от Here is a story! Story it is’: how fairytales are told in other tongues, The Guardian – април, 2019