Могъщият фараон Рампсенит воювал много. Сърцето му не знаело ни какво е страх, ни поражение. Съседните държави плащали налог на фараона. Царете от планинските земи изпращали колесници от чисто злато. Царствата от равнините му дарявали извезани със злато платове. От островите пристигали кораби в Египет, натоварени с благовония и скъпоценни камъни.
Скоро фараонът натрупал толкова голямо богатство, че дворецът не можел да го побере. Напразно слугите се опитвали да натъпчат в сандъците още злато и сребро – капаците не можели вече да се затварят – със звън се изтъркаляли златни гривни и гердани по земята. Когато пристигнали три кораба с поредното богатство по Великата Зеленина, фараонът се ядосал. Нямало къде да се прибере товарът им. Тогава Рампсенит наредил да му извикат най-способния строител.
Той веднага се явил, паднал пред престола на великия владетел и целунал пода между ръцете си.
– Нареждам ти – рекъл Рампсенит – да издигнеш много здрава сграда до двореца.
– Само наредете – и планините ще помръднат от местата си, а Нил ще се разлее от своето корито. Но за какво ще служи тази сграда? Колко прозореца да има и колко врати ще заповядате да се поставят? – попитал без да се изправя от земята строителят.
– Стените трябва да са много дебели, врата да е една, а прозорци изобщо не трябват. За какво ще служи тази сграда – на теб няма нужда да се казва.
Строителят бил досетлив човек. Тозчас отгатнал за какво е. Издигнал сградата за чудо и за приказ: стените и таран не би могъл да срути. Вратата облицовал с мед – брадва не би могла да я разбие. Ни със сила, ни с ловкост някой можел да проникне вътре.
Рампсенит останал предоволен и наредил веднага да се пренесе там по-голямата част от богатствата. Строителят това и чакал. Самият той с пръст не докоснал съкровищата, но в предсмъртния си час казал на двамата си сина:
– Не ви оставям овошки в градината, ни стада в ливадите – единствено съкровищницата на фараона. Ще разполагате с нея като със собствения си сандък.
– Какви ги приказваш, татко?
– Един от камъните на външната стена не е скрепен с останалите и много лесно може да се измъкне. Запомнете: трети ред отдолу, пети камък от северната стена. Третият отдолу, петият от ъгъла.
Щом казал тези думи, строителят умрял.
Още същата нощ синовете му се заловили за работа. Прокраднали се в тъмнината до съкровищницата, с лекота отместили указания камък, влезли вътре и събрали толкова злато, колкото можели да носят. На излизане отново сложили камъка на мястото му.
На сутринта в съкровищницата влязъл Рампсенит. Веднага забелязал, че златото е намаляло и се развикал на охраната:
– Безделници, крадци! Кой краде от златото?
Стражите едва не припаднали от страх, разбягали се и проверили стените и вратата и после доложили:
– Вратата не е счупена, ключалките са здрави, печатите са по местата си.
– Как са влезнали грабителите?
– Нямаме никаква представа.
На следващия ден Рампсенит отново проверил съкровищницата – и отново липсвало злато. На третия ден – всичко се повторило. Разгневил се много фараонът.
– Да се поставят навсякъде капани! – и стражите веднага изпълнили заповедта на фараона.
Братята нищо лошо не подозирали. През нощта отишли пак за злато и скъпоценни камъни. Но тъкмо влезли и един капан щракнал защипал здраво крака на големия брат. По-малкият издрал ръцете си до кръв от усилия да освободи брат си, но не станало. Як се оказал капана на фараона.
– Тръгвай! – рекъл с твърд глас големия брат. – Аз няма как да се спася.
– Ама как така?! – проплакал малкия. – Мога ли да те оставя сам в беда?
– Каквото и да става, ще ме погубят. Ако останеш, ще убият и теб. За какво трябва да умираме и двамата? Тръгвай и не се бави. Аз съм по-голям в рода и си длъжен да ми се подчиняваш.
Нямало как, момъкът изпълнил волята на големия си брат.
На сутринта Рамсенит влязъл в съкровищницата. Гледа – ключалките абсолютно здрави, а в капана – крадецът се хванал. Разгневен, фараонът извикал:
– Стража! Хвърлете крадеца в тъмницата и го разпитайте. Утре му отсечете главата до градската стена.
Младият брат разучил, кога и къде ще водят брат му на смъртното наказани. Размислил се и съставил план как да спаси брат си.
Ето какво измислил. Той притежавал много ценна стъкленица със сънно биле. Наглед – простичка водица, но капчица от нея приспивала бивол, две капчици стигали за хипопотам. Натоварил на магарето си мехове с вино, смесено със сънно биле, и причакал стражите по пътя. Когато се задали, той незабелязано извадил няколко тапи. Разплискало се сладкото омайно вино, зашуртяло по паважа.
– Ах, ах! – се разкрещял хитрецът. – Помогнете ми, спасете чудното ми вино! Напусто ще попие в земята!
– Стига си врещял, селяко! За такава мъка на всеки ще помогнем – се разхилили стражите.
Подложили шепи и започнали да пият чудно хубавото вино, а някои направо подложили устата си. – Виж, на земята и капка няма!
– Отиде ми виното! – не спирал да крещи хитрецът още по-силно от преди и скришом отпушил още три меха вино.
Зашуртяло вино на всички страни. Пазачите така се заливали от смях, че се държали за коремите си.
Скоро всичко свършило. Стражите се повалили на земята и захъркали. Хитрецът това и чакал. Развързал брат си и му помогнал да се качи на магарето. Но преди да тръгне, отрязал на всеки страж десния мустак. Да запомнят какво е да се веселиш за чужда сметка.
Когато в двореца се разчуло, че крадецът е избягал, а стражарите – опозорени до гроб, негово величество фараонът се замислил. На всяка цена искал да хване този изключителен хитрец. Но как да хване неуловимия? Рампсенит дълго мислил и ето какво станало.
Пратеници разнесли до най-затънтените кътчета на страната указа на фараона:
– Негово величество фараонът, да е здрав, силен и могъщ! – ще даде дъщеря си за жена на най-големият хитрец в целия Египет! – крещели глашатаите по всички пазари и площади.
– Дъщерята на фараона ще се ожени за най-ловкия пройдоха! – разгласявали направо.
– Хитреци и измамници, тичайте в двореца. Щастие очаква там най-ловкия – се разнасяло навред, където се събирали хора.
Докато вестителите разнасяли навред волята на фараона, самият фараон повикал при себе си дъщеря си и казал:
– Всеки, който дойде при теб да иска ръката ти, го накарай да опише най-голямата си хитрост. Ако някой каже: „Аз измамих стражите“, го залови веднага.
Принцесата се подчинила на волята на баща си. На всеки, който идвал, тя казвала:
– Разкажи ми за най-голямата си хитрост.
– С лъжа измъкнах половината земя на съседа си.
– Правя медни гривни и ги продавам за златни.
– Измамих пътуващ търговец. Пробутах му сто торби пясък вместо зърно.
Не, не можели дреболии като тези да се сравнят с делата на хитреца. А той няма търпение пак да навести фараона. Скрил под плаща си ръка от съсухрена мумия и смело потеглил към двореца.
– Кой си и защо си дошъл? – попитала охраната на портата.
– Хитрец съм. Славя се с хитростта си и искам да измамя сам фараона, – да е здрав, силен и могъщ!
– Влизай, не стой на вратата.
Момъкът влязъл в дворцовата зала с четиридесет изписани колони, а насреща си видял принцесата. Роклята ѝ бляскала със златен блясък при всяка нейна малка крачка. На плаща ѝ, преметнат през рамо, трепкали златни ресни.
За пръв път в живота си момъкът се стъписал. Досега не бил виждал такава красавица. Очите на принцесата блестели, веждите ѝ се повдигнали като криле на птици, плътните ѝ устни приличали на цъфнал лотос. Не можел да откъсне очите си от нея. Тя се доближила и го попитала.
– Е, кажи ми каква хитрост си успял да сториш, щом си дошъл да ме искаш за жена?
– Честно казано, принцесо, хитростта ми не е особено голяма. Само веднъж преметнах стражите, за да освободя брат си. А че с брат ми малко намалихме съкровището на баща ти, за такава дреболия не си струва дори да се говори.
Разбрала принцесата кой бил насреща ѝ и му казала приветливо:
– Наистина, ти си най-ловкият човек в цял Египет. Подай ми ръка, ще идем при баща ми.
Хитрецът подал ръка, но не своята, а на мумията. В полумрака двойката недовидяла и с цяло гърло закрещяла:
– Стражи, тук!
Стражите дотичали и мислели, че ей сега ще хванат крадеца. Вместо него видели принцесата, едва жива от страх, с костеливата десница на мумията в ръката си.
От хитреца нямало и следа.
Допаднали на Рампсенит и нрава и ума на ловкия момък. Той отново разпратил глашатаите да разнесат навред новия указ на фараона.
– Опрощават се престъпленията на крадците на съкровищницата! Всичките им грехове се считат за забравени. Нека онзи, който успя да освободи брат си, да се яви в двореца! – разнасяли вестителите по площади и пазари.
Момъкът повярвал и се отправил към двореца. Но този път се явил без всякакви измами. Рампсенит също не искал да хитрува. Като видял, колко млад бил момъкът, се разсмял:
– Наистина няма по-умен от тебе.
– Няма да възразявам на господаря – обадил се хитрецът.
– Искаш ли да вземеш принцесата за жена?
– Не би имало никой по-голям глупак от мен, ако откажа.
– Давам ти дъщеря си за жена. Живейте в любов и съгласие.
Седем дни и седем нощи продължил веселия сватбен пир. Хората се радвали и веселили из всички градове, чак до края на държавата.
