Родопиили приказка за момичето със златните сандали

Преди много, много години в земите на древен Египет, там, където зелените води на Нил се стичат в сините води на Средиземно море, живеела девойка на име Родопи. Тя била родена в Тракия, но я отвлекли пирати и я продали като робиня в Египет.

Господарят ѝ се случил добър, но възрастен човек и по цял ден дремел под едно дърво в градината си. Затова не знаел, че другите слугини подиграват и дразнят момичето само защото изглеждало различно. Техните коси били прави и смолисти, а нейните – къдрави и златни. Техните очи били кафяви – нейните зелени. Кожата им била с цвят на мед, а нейната – светла и бързо порозовявала под палещото слънце. Затова ѝ викали Розовобузата Родопи. Карали момичето да върши най-тежката работа и все ѝ подвиквали: „Иди на реката да изпереш дрехите,“ „Оправи ми роклята,“ „Изгони гъските от градината,“ „Изпечи хляб“.

Родопи нямала други приятели освен животните. Научила птички да кълват трохи от ръцете ѝ, маймунка да се гушка в скута ѝ, а един огромен хипопотам се измъквал от калта, за да плува близо до нея. В края на деня, девойката отивала на брега на реката, за да бъде със своите приятели животни и ако все още имала сила след тежката работа през деня, пеела и танцувала за тях.

Една вечер старият господар се събудил и я видял. Възхитил се как босите крачета на момичето едва докосват земята, а тя се носи в танца по-лека от ефир. Помислил си, че момиче с такъв талант не може да няма дори обувки. Затова поръчал разкошни сандали, позлатени с розово-червено злато с леки кожени подметки. От завист, заради прекрасните обувки, слугините още повече намразили момичето.

Разчуло се, че фараонът кани на тържество цялото си царство в Мемфис. Ох, как искала Родопи да иде с другите на бала! Тя знаела, че там ще има танци, песни и прекрасно угощение, но злите слугини си облекли най-хубавите дрехи, натоварили я с още повече работа и отплавали със сала към Мемфис. Клетото момиче останало самичко на брега. Започнало да пере и запяло тъжна песен:

Домъчняло на хипопотама да слуша тъжната песен и се изхлузил от калта в реката. Пръските вода намокрили краката на Родопи. Тя бързо се събула, окачила сандалите на слънце, за да съхнат и продължила с прането. Изведнъж небето причерняло, девойката погледнала нагоре и видяла как сокол се спуска, грабва единия сандал и отлита надалеч. Момичето много се стреснало, защото разбрало, че самият бог Хор отнесъл обувката. Останал ѝ другия сандал, който прибрала в туниката си за спомен.

През това време Яхмоз I, фараон на горен и долен Египет, седял на своя трон и гледал как гостите се веселят, но той бил тъжен и отегчен. Много повече му се щяло да препуска през пустинята със своята колесница. Изведнъж сокол се спуснал от небето и пуснал в скута му златен сандал. Фараонът се изненадал, но разбрал, че това е знак от Хор и издал заповед всяка девойка от царството да пробва златния сандал, а на която точно прилегне, ще стане негова кралица.

Докато пристигнат нашите слугини, тържеството било вече прекратено и фараонът се понесъл с колесницата си да търси онази, на която принадлежал златния сандал. Търсил дълго из земите си, но като не успял и заповядал да му докарат царската ладия. Плувал по Нил и спирал навсякъде, за да пробват всички млади момичета чудния сандал.

Накрая наближил дома на Родопи. Гръмнал царският гонг и се разнесъл силният звук на тромпетите. Всички от дома видели царската ладия, покрита с лилава коприна. Слугините хукнали към брега, за да пробват златния сандал, а изплашената Родопи се шмугнала в тръстиките. Злите момичета познали чия е обувката, но дума не казали, докато се мъчели да напъхат краката си.

Фараонът забелязал скритото момиче в шубрака и го повикал, за да пробва и то обувката. Родопи леко плъзнала крачето си в златния сандал, а после извадила другия от туниката си. Щом видял това, фараонът я провъзгласил за своя кралица. Слугините се развикали, че момичето е робиня и дори не е от Египет, ала фараонът им рекъл: