На брега на голяма река се издигала гора, в която живеели маймуни. Веднъж от водата изпълзял грамаден крокодил и се излегнал под едно дърво. Видяла го отгоре една маймуна и му казала:
– Толкова се радвам, че си ми дошъл на гости. Ще те нагостя с каквото се намира. Надявам се да ти харесат нашите плодове. За тях всички казват: „Това е истинска амброзия!“ – и при тези думи тя друснала един клон и около крокодила нападали много плодове.
Той хапнал от тях и наистина много му се усладили. За да зарадва своята крокодилка, той събрал останалите плодове, благодарил на маймуната и се гмурнал във водата да се прибира вкъщи. Крокодилката захрупала донесените плодове, облизала се и казала:
– Сигурно сърцето на онзи, който се храни с такива плодове, е истинска амброзия. Донеси ми сърцето на маймуната, ако наистина ме обичаш.
Крокодилът се върнал при маймуната и рекъл:
– Приятелко, ти ме уважи и много зарадва жена ми с прекрасния подарък, който ни направи. Сега, бъди така любезна и ни окажи честта да ни гостуваш, та и ние да ти се отблагодарим.
Маймуната отвърнала:
– Но аз съм сухоземно животно, а вашата къща е в реката. Как мога да дойда у вас!
– Много лесно – отвърнал крокодилът. – Нашата къща е на едно прекрасно островче. Качи се на гърба ми и аз с радост ще те отнеса без всякаква опасност!
Маймуната приела и седнала на гърба му. Крокодилът замахал крака като лопати и навлязъл навътре в реката. Щом видяла отблизо дълбоката вода и големите вълни, маймуната се уплашила и рекла:
– Братко! Нека плуваме по-предпазливо и по-полекичка да не би да ме помете някоя вълна!
Като чул тия думи, крокодилът си помислил: „Сега, по средата на реката, тя е напълно в ръцете ми и мога да ѝ кажа какво я очаква.“ И рекъл на глас:
– Слушай, приятелко! Ти си обречена на смърт, защото сърцето ти е станало истинска амброзия от вкусните сокове на онези плодове. Ти трябва да го подариш на моята крокодилка, за да го изяде!
– Тъй ли? – възкликнала съобразително маймуната. – Че защо не ми каза това на тръгване? Ами че аз пазя сърцето си в една кухинка на дървото, където живея. С радост ще го поднеса на жената на моя приятел, ако ме върнеш да го взема.
Крокодилът повярвал и поел обратно към брега. Щом маймуната усетила твърда почва под краката си, с един скок се метнала на дървото и извикала на крокодила:
– Слушай, хищнико лицемерен, скрит под булото на приятелството! Моето сърце си е на мястото и вече знае как да се пази от приятели като тебе!
Посрамен, крокодилът избягал у дома си.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: в.Чавче, бр. 18, 1914, ИЛЮСТРАЦИИ: Monogrammist A.K., 1875 – 1903, Rijks Museum
