Вълшебни приказки

Крокодил и маймуна

3мин
чете се за

На брега на една голяма река имало гора, в която живеели маймуни. Веднъж от реката излязъл крокодил и се излегнал да си почине под едно дърво. Видяла го отгоре една маймуна и му казала:
– Много ми е приятно, че си ми дошъл на гости. Ще те почерпя с каквото се намира. Вярвам, че ще ти харесат нашите плодове, за които всички казват: „Това е истинска амброзия!“, – И при тези думи тя друснала един клон и около крокодила нападали много плодове.

Той хапнал от тях, и наистина много му харесали. За да зарадва своята крокодилка, той събрал остатъка от плодовете, благодарил на маймуната и се гмурнал във водата да се прибира у дома. Крокодилката захрупала донесените плодове, облизала се и казала:
– Който постоянно яде такива плодове, сърцето му е станало истинска амброзия. Ако ти наистина ме обичаш, донеси ми сърцето на маймуната!

Крокодилът се върнал при маймуната и рекъл:
– Приятелко! Ти ме уважи и много зарадва моята жена с хубавия подарък, който ни направи. Сега бъди така любезна и ни окажи честта да ни гостуваш в нашата къща, та да може и ние да ти се отблагодарим.
Маймуната отговорила:
– Но аз съм сухоземно животно, а вашата къща е в реката. Как мога аз да дойда у вас!
– Много лесно, – отговорил крокодилът, – нашата къща е на едно прекрасно островче. Качи се на гърба ми и аз с радост ще те отнеса без всякаква опасност!
Маймуната се съгласила и седнала на гърба му. Крокодилът замахал крака като лопати и заплувал навътре в реката. Но като видяла отблизо дълбоката вода и големите вълни наоколо, маймуната се уплашила и рекла:
– Братко! Нека плуваме по-полекичка и по-предпазливо, да не би да ме помете и грабне някоя вълна!

Като чул тия думи крокодилът си помислил: „Сега, по средата на реката, тя е напълно в ръцете ми и мога да ѝ съобщя какво я чака.“ И рекъл на глас:
– Слушай, приятелко! Ти си обречена на смърт. Защото от вкусните сокове на онези плодове като амброзия, твоето сърце е станало истинска амброзия. Ти трябва да го подариш на моята крокодилка, която ще го изяде!
– Тъй ли? – рекла съобразително маймуната, – че защо не ми каза това на тръгване? Ами че аз пазя моето сърце в една кухинка на дървото, където живея. С удоволствие ще го поднеса на жената на моя приятел, ако ти ме отнесеш до жилището ми, за да го взема.

Крокодилът повярвал на маймуната и я понесъл обратно към брега. Щом маймуната усетила твърда почва под краката си, с един скок се намерила горе на дървото и извикала на крокодила:
– Слушай лицемерен хищнико, скрит под воала на приятелството! Моето сърце си е на мястото и вече знае как да се пази по-добре от приятели като теб!

Крокодилът посрамен избягал у дома си.

КРЕДИТ: в.Чавче, бр. 18, 1914, ИЛЮСТРАЦИИ: Monogrammist A.K., 1875 – 1903, Rijks Museum

Всичкитворби