Един ден се срещнали свинята и камилата. Разговаряли за това-онова и най-после станало дума, кое е по-добре за животните – да са малки или да са големи. Свинята твърдяла, че е по-добре да си малък, а камилата обратно.
– Ако докажеш своето твърдение – казала камилата, – ще ти дам гърбицата си.
– Ха-ха-ха! – засмяла се свинята. – Аз пък ще ти дам зурлата си, ако докажеш, че си права.
Тогава камилата започнала:
– Веднъж вървях по пътя и видях в една градина чудно хубави плодове. Градината беше оградена със стена и ако бях малка, не бих могла да сторя нищо, но аз се наведох през оградата и изгризах всичко, което беше пред мен. Видя ли сега, че съм права?!
– А, това е нищо – отвърнала свинята. – И аз минах покрай една градина, която също беше оградена с висока ограда. Градината имаше малка вратичка, затворена с дъска. Бутнах със зурлата дъската и влязох вътре. Какво ще кажеш за това? – отвърнала свинята.
– Точно така – отговорила камилата, – ти имаш зурла, аз гърбица. Добре е и за малките и за големите. Май от нашия спор нищо няма да излезе.
Така свинята си останала със зурлата, а камилата със своята гърбица.
