Музикалното магареприказка от Панчатантра

Живяло някога едно магаре. Денем то носело торбите на своя стопанин перач, а нощем го оставяли на воля да пасе в близката полянка. Но вместо това то се промъквало в съседното стопанство и хрупало каквото му хареса от чуждата градина. Преди да пукне зората, се връщало в дома на перача.

Веднъж, в тъмна доба, то срещнало един чакал. Двамата се сприятелили и започнали да се срещат всяка нощ.

Магарето, понеже било заякнало и надебеляло, счупило оградата на стопанството, за да се промъкват вътре заедно. То хрупало зеленчуци, а чакалът ходел в кокошарника за пилета. Преди да пукне зората, те се връщали по домовете си, а следващата вечер отново се срещали. Така я карали дълго.

Ала една нощ магарето рекло на чакала:
– Приятелю, виж каква ярка луна! Ще ти попея под сребърната светлина. Каква Рага предпочиташ?
Чакалът стреснато възкликнал:
– Чичо, дошли сме тук да крадем. Крадците трябва да са възможно най-тихи. А и да ти кажа, гласецът ти не е тъй сладък, както ти се струва. Звучи като че някой духа в раковина и се носи надалече. Ще събудиш стопаните и ще ни хванат. Моля те, яж колкото щеш и забрави това пеене! – опитал да го убеди чакалът.
Ала думите му ядосали магарето и то рекло:
– Ех, чичовото, така ти се струва, защото си диво животно и не разбираш от музика. Ще ти изпея най-мелодичната си Рага. Почакай да чуеш!
Чакалът видял, че магарето е твърдоглаво и понеже не щял да рискува, помолил:
– Моля те, чичо, щом непременно трябва да пееш, почакай да изляза от градината.
Измушил се през дупката и се скрил, а магарето заревало с все сила.

Стопаните се разбудили от безобразното реване и под ярките лъчи на пълната луна ясно видели певеца в тяхната градина. Ядосани, го погнали с тояги и здраво го пребили. После му надянали хомот на врата и го прогонили.

Когато магарето минало край чакала, той се изнизал от скривалището и се присмял:
– Чичо, вярно, че си музикален! Чудна беше тази Рага! Гледам, че заради нея стопаните са те наградили с огърлица!