Паунът и лисицатаприказка от Панчатантра

Една сутрин, докато лисицата обикаляла гората, видяла на клона на едно дърво паун.
„Как да го подлъжа, та да стане моя закуска?!“ – зачудила се тя, защото нямало как да достигне високия клон.

Скроила бързо план, застанала под дървото и уж учудена попитала:
– Защо не дойде на събранието?! Лъвът, нашият справедлив цар, днес свика всички животни и птици и обяви, че повече няма да се убиваме един друг за храна.
– Това значи, че от днес царят лъв, тигрите и леопардите ще започнат да пасат трева! – с насмешка отвърнал паунът.
Но лисицата не мислела да се предава:
– Този въпрос се нуждае от доуточнение – отвърнала измамницата. – Слез долу да идем при царя и да помолим за разяснение.
– Няма нужда – отвърнал паунът. – Гледам, че няколко твои приятели тичат насам.
– Кои са те? – изненадала се лисицата.

– Кучетата! – отвърнал паунът.
– Кучетата! – ахнала лисицата и скочила на крака да избяга.
– Къде хукна!? Нали тъкмо ми каза, че от днес всички сме приятели? – попитал паунът през смях.
– Така е, ама може би точно тези кучета още не знаят новината – отвърнала лисицата и изчезнала в дълбоката гора.