Буболечката и бълхатаприказка от Панчатантра

Имало едно време една бяла бълха. Тя живеела между гънките на белите копринени чаршафи в царското легло и без да я забележат, се хранела с царска кръв. Дните ѝ минавали охолно и честито.

Веднъж една буболечка кръвопийца успяла да влезе в разкошната спалня. Видяла я бълхата и възкликнала:
– О, буболечке, какво дириш тук? Бързо бягай, че ще те хванат!
– Знатна госпожо, макар да съм проста кръвопийка, е срамота да ме посрещате така. Гостите е редно да се поздравят, любезно да се канят и гощават.
Гостенката замълчала, колкото да поогледа и отново продължила:
– Смукала съм кръв от кой ли не, но не и царска. Трябва да е много сладка, защото царете ядат отбрана храна. Моля те, позволи ми да опитам царска кръв.
Бълхата се стреснала:
– Ах буболечке, ти се впиваш с остра захапка, от която много боли. Аз пия кръв само когато царят дълбоко заспи. Може да опиташ от кръвта му само ако обещаеш да изчакаш, докато заспи.
Буболечката приела:
– Тържествено ти обещавам, че ще го изчакам да заспи дълбоко и чак след като ти си хапнеш, ще опитам кръвта му.

Скоро след това царят влязъл в спалнята и легнал в леглото. Ала буболечката не успяла да се въздържи и веднага ухапала царя. От силната болка той скочил и силно се развикал на слугите:
– Хей, нещо ме хапе в леглото! Намерете го веднага!
Щом чула това, буболечката се мушнала между чаршафите, преди да дотърчат слугите. Ала те претършували всичко, чаршаф по чаршаф, намерили между гънките и буболечката и бълхата. Убили ги веднага и царят заспал без повече притеснения.