Битови приказки

Умният крадец

Препоръчва се за възраст над 5 год.
2мин
чете се за

Хванали един крадец и го осъдили на смърт. Ден преди присъдата той извикал палача и му казал:
– Знам голяма тайна и искам да я доверя на царя. После съм готов да умра.

Известили царя и той заповядал да доведат осъдения.
– Господарю – подхванал крадецът, — аз притежавам чудно умение, което искам да ви оставя, за да си изплатя загубите, които съм нанесъл на хората досега. Зная как да засявам дървета, които раждат плодове от чисто злато. От тях хазната скоро ще се препълни. Ако сте съгласен, наредете да ме изведат на полето, за да ви покажа как се прави това.
Царят не щял да пропусне този лесен начин за изкарване на пари и заповядал да изведат осъдения на полето, където отишъл и той заедно с първия си министър и няколко придворни.

Крадецът изкопал една дупка и започнал да обикаля около нея, като махал загадъчно с ръце и шепнел неразбираеми думи. Накрая извадил от пазвата си къс злато и обявил, че трябва да се пусне в дупката, за да порасте дървото със златни плодове.
– Но, за да изникне дървото – добавил той – златният слитък трябва да се пусне от ръка, която никога не е вършила престъпление. Уви, аз съм един недостоен измамник, затова, господарю, Ви предавам златото да го посеете вие…

Царят поел златния къс, но се спрял от страх да не би да пропилее случая да се сдобие със златородно дърво. Обърнал се към крадеца и казал:
– Сетих се, че като малък, вземах от кесията на баща си пари, без той да знае. Моята ръка не е чиста. Нека първият министър да свърши работата.
Но и той отказал.
– Знам ли – възкликнал той – дали нямам някое лошо деяние? Аз събирам данъците. Може и да съм се изкушавал да присвоя някоя друга пара. Господарю, не искам аз да съм причината да не израсте златородното дърво. По-добре дворцовият управник да свърши работата.
– Не, не, Царю!—на свой ред извикал управникът. – Ваше Величество, помислете, аз плащам на войската, аз правя всички покупки!
Тогава царят повикал своя любимец, но и той му отказал.

Крадецът това и чакал. Той добре знаел, че всеки ще се допита до съвестта си и не би посмял да пропилее случай да забогатее от чудното дърво.
– Ваше Величество вижда – казал той, – че ще е добре за народа ако и петимата ни обесят, тъй като е невъзможно между нас да се намери поне един честен човек.

Е, думите били малко сурови, но все пак царят се оставил да бъде обезоръжен от хитро скроеният план. Засмял се и помилвал крадеца, който на свой ред обещал да стане честен човек.

КРЕДИТ: „Остроумниятъ крадецъ. Индийска приказка“, пр. Ст. Йотовъ. – сп.„Детски живот“, кн.3 (1931-1932); РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, prikazki.eu 2024г.;

prikazki.eu