Коварната чапла и находчивият ракприказка от Панчатантра

Имало едно време една чапла, която живеела до голямо езеро, пълно с риба и много други водни обитатели. Но годините вървели, чаплата остаряла и вече нямала сили да лови риба както преди. Ден след ден отслабвала все повече, защото нямала какво да яде. Накрая, измъчена от глада, измислила коварен план.

Изстъпила се на брега и заплакала пред очите на всички. Видял я ракът и му домъчняло за нея. Приближил и попитал:
– Лельо, какво става? Защо плачеш, вместо да ловиш риба?
– Ах синко, няма да докосна вече риба. Отрекох се от всички земни радости и се заклех да постя, докато съм жива – отвърнала преструваната.
– Щом си се отрекла вече, защо плачеш! – учудил се ракът.
Чаплата продължила:
– Сине, живея в това езеро откак съм се родила. Израснах тук. А сега разбрах, че ще пресъхне, защото няма да вали цели дванайсет години.
– Лельо, истина ли е това? Кажи ми, откъде го научи? – изненадал се ракът.
– Един мъдър астролог каза така. Виж – и сега няма много вода. Но скоро, заради сухото време, езерото съвсем ще пресъхне – захълцала през сълзи измамницата.

При тази зловеща новина, ракът отстъпил назад и хукнал да разкаже на водни обитатели за надвисналата беда. Всички ужасно се изплашили и отишли при чаплата за съвет:
– Моля те, кажи ни как да си спасим живота!
Тя отвърнала:
– Наблизо има друго езеро, което е пълно догоре с вода и цялото е покрито с разцъфнали лотоси. То е много по-голямо и няма да пресъхне дори да не вали цели дванайсет години. Ако се качите на гърба ми, мога да ви пренеса.
Измамницата спечелила тяхното доверие и всички я замолили за спасение.

Планът на коварната чапла успял. Всеки ден тя качвала риби на гърба си и се прествувала, че ги носи в другото езеро. Всъщност отлитала до една скала, мятала ги отвисоко да умрат и ги изяждала. После се връщала при езерото и разказвала лъжливи вести колко са щастливи рибите в другото езеро.

Дълго време продължило така и ето че един ден ракът казал на чаплата:
– Лельо, ти отнесе толкова други в голямото езеро, но аз съм твоят пръв приятел. Моля те, отнеси и мен, за да си спася живота.
Щом чула това, чаплата си казала зарадвана: „Писна ми да ям все риба. Днес ще хапна рак за разнообразие.“

Речено-сторено, чаплата качила на гърба си рака и полетяла към скалите. Той внимателно гледал надолу и забелязал голямата страшна скала, цялата обсипана с рибешки кости. В миг се досетил какво го очаква, но запазил хладнокръвие и рекъл:
– Лельо, май голямото езерото е надалече, а аз съм бая тежък. Нека спрем да си починеш.
Чаплата била сигурна, че горе във въздуха ракът не може да се измъкне и му казала истината:
– Няма никакво езеро. Измислих си всичко, за да се храня всеки ден лесно. Сега и теб ще метна на скалите да се размажеш и ще те изям.
Ала ракът сграбчил с яките си щипци шията на чаплата и я удушил.

Зарадван, че е спасил себе си и останалите, той повлякъл мъртвата чапла към езерото. Като го видели да се връща с тялото на мъртвата птица, водните обитатели много се изненадали и започнали да го разпитват какво се е случило. Ракът отвърнал:
– Направиха ни на глупаци! Чаплата се е преструвала и всичко, което ни каза, е нейна измислица. Всеки ден е носела рибите при близките скали и ги е изяждала. Аз прозрях измамата и победих измамницата. От днес нататък ще живеем спокойно, защото родното ни езеро няма да пресъхне.