Умният заек и глупавият лъвприказка от Панчатантра

Имало едно време един могъщ лъв, който властвал над цялата джунгла. По природа бил много жесток и безразборно избивал животните.

Веднъж горските обитатели се събрали, отишли при своя цар и смирено го помолили:
– О, Всемогъщи Господарю, без никаква нужда ти изби мнозина от нас. За да утолиш глада си, ти е достатъчно на ден едно животно. Отсега нататък самоволно ще ти изпращаме по един от нас. Така ти няма да се трудиш, а животът на мнозина от нас ще бъдат спасен.
Лъвът харесал предложението и отвърнал:
– Така да е, но ви предупреждавам, че ако всеки ден не получавам по едно животно, ще ви избия до един.

За да изпълняват споразумението, животните теглели жребий и нещастникът доброволно отивал при лъва. Останалите бродели свободно из джунглата без страх за живота си.

Един ден заекът изтеглил жребия. С огромно нежелание той тръгнал към лъвската бърлога. По пътя влачел крака и се чудел има ли как да се спаси от зъбите на лъва. Пътят му минавал край един кладенец. Заекът се надвесил да провери има ли вода и когато видял отражението си, му хрумнал спасителен план. Успокоен, той продължил към лъвската бърлога още по-бавно от преди.

Когато най-сетне пристигнал, заварил лъва гладен и ядосан. Цял ден напразно чакал храната си, облизвал устни от глад и си повтарял, че утре ще си отмъсти, като избие колкото може повече животни. Докато се занимавал с тези мисли, заекът приближил и почтително се поклонил на царя. При вида му лъвът направо кипнал:
– Ти, нищожно животно! Не стига, че толкова закъсня, ами си и прекалено дребно. Ще те убия да си залъжа глада, а утре ще избия и всички останали, заради това унижение.
Заекът хрисимо отговорил:
– О, Велики Господарю. Не закъснях по своя вина, нито заради някое друго животно. Позволи, преди да ме убиеш да разкажа какво стана.
Лъвът изръмжал:
– Разказвай по-бързо, че съм много гладен.
Заекът започнал:
– Днес дойде моят ред да те нахраня. Но понеже съм дребен, изпратиха още четири заека с мен. По пътя срещнахме един лъв, който изскочи от своята бърлога, зарева страшно и се приготви да ни излапа. Ние се замолихме да ни пожали, защото сме отредени за царя, но той изрева: „Аз съм цар на тази джунгла. От днес ще се предлагате на мен! Онзи лъв е самозванец – ако посмее, нека дойде да премерим сили. Който победи, той ще властва над джунглата. Един от вас ще занесе съобщението, останалите зайци са за мене.
Заекът тежко въздъхнал и с още по-смирен глас продължил:
– Затова закъснях, Ваше Величество, и само аз от петимата съм пред вас.
Щом чул това, лъвът се ядосал още повече и изревал:
– Заведи ме при онзи самозванец веднага. Ей сега ще го унищожа!
Заекът бързо отговорил:
– О господарю, трябва да ви кажа, че бърлогата на този лъв е като крепост. Трудно е да се победи някой, укрепен така добре. Пък и сам с очите си видях колко е силен.
Лъвът прогърмял:
– Затова ти не бери грижа. Да вървим!

Заекът повел лъва към кладенеца. Щом наближили, той посочил натам и рекъл на страшния звяр:
– О, господарю, не се съмнявам в твоята сила. Щом те зърна, самозванецът се шмугна в крепостта си.
Глупавият лъв надникнал в кладенеца и видял отражението си. Помислил, че това е врагът и изревал страховито с цялата си ярост и сила. Ала отразен от стените, ревът се удвоил по мощ. Щом чул това, лъвът така побеснял, че се хвърлил надолу в атака и се удавил.

Заекът останал предоволен, че планът му успял и хукнал да разкаже на другите животни какво се е случило. Те го обявили за герой и го прославили заради неговия ум и разум.