Приказка за двете риби и жабокаприказка от Панчатантра

В едно голямо езеро живеели две огромни риби и един жабок. Тримата били близки приятели и прекарвали дълго време заедно.

Една привечер, докато си приказвали край брега, видели да приближават група рибари. Мъжете носели своите мрежи и препълнени кошници с дневния улов. Докато вървяли край езерото, те забелязали, че е пълно с риба. Единият казал на другарите си:
– Хайде утре да дойдем тук. Езеро не е дълбоко и има много риба, пък и никога не сме ловили в него.
Всички се съгласили и продължили към дома.

Жабокът изпаднал в отчаяние и казал:
– О, приятели, трябва да решим какво да правим, къде да се скрием. Тези рибари ще се върнат утре сутринта!
Но рибите не ги било грижа. Първата рекла:
– О, приятелю, това бяха празни приказки. Не бой се, няма да се върнат. Пък и да е така, мога да плувам по безброй хитри начини, за да се измъкна. С лекота ще се спася.
Втората риба се присъединила:
– И аз съм надарена също като теб ! Без затруднения ще се измъкна жива и здрава. Съгласна съм с теб, няма да напусна дома на дедите си заради голите приказки на някакви рибари.
Но жабокът не бил съгласен и казал:
– Приятели, моят единствен талант е да съзирам надвисналата опасност. Каквото и да казвате, преди изгрев слънце ще отведа семейството си другаде.

Сутринта пристигнали рибарите и разпънали мрежи по цялото езеро. Уловът се оказал огромен – хванали множество риби, жаби, костенурки и раци.

Двете едри риби опитали всичко, за да избягат, но ни една хитрина не успяла. Оплели се в мрежите и докато ги изтеглят на брега, умрели. От целия улов, те излезли най-големите риби и рибарите с радост ги сочели.

През това време жабокът намерил един извор и там се приютил със семейството си. Разтревожен и опечален, той изплувал над водата. Видял, че рибарите си тръгват и казал натъжен на жена  си:
– Моите приятели бяха тъй надарени, но им липсваше най-важният от всички дарове. А аз, макар че имам само един единствен талант, сега плувам щастлив със семейството си!