Тръгнал един продавач към пазара на съседния град. Денят бил зноен, слънцето жарко печало и когато минал край едно огромно дърво, той решил да си почине на сянка. Приседнал на земята и оставил до себе си торбата със стоката. Вътре носел червени шапки за продан – същите като тази, дето носел на главата си. Поседял, поотпуснал се, духнал прохладен ветрец – човекът се унесъл и заспал дълбоко.
А над него в клоните на дървото седели маймунки и втренчено го гледали. Едва заспал, те наскачали по земята и се заиграли край него. И нали са любопитни, грабнали торбата, измъкнали червените шапки и точно както продавача – нахлупили ги на главите си. После хоп-хоп, хайде на дървото. Заскачали, развеселили се и закрещели от радост.
Лудешките игри разбудили продавача. Огледал се човекът със сънени очи – торбата се търкаля празна на земята – от стоката и следа няма. „Ама че работа! – рекъл си той разтревожен. – Торбата тука, шапките ги няма. Какво ли е станало, възможно ли е някой да ги е задигнал?!“
Вдигнал отчаяно очи нагоре и що да види – по клоните наклякали десетки маймунки с неговите шапки по главите.
Развикал се, разкрещял се продавачът. Какво ли не пробвал – молил се, заплашвал – нищо не помогнало. Накрая, разярен и отчаян, той грабнал своята червена шапка, тупнал я на земята и в яда си извикал:
– На! Вземете и тая, че дано се наситите!
А маймунките, нали обичат да подражават, щом го видели, грабнали веднага своите шапки и също като него, ги запратили на земята.
Смаяният продавач ги събрал и предоволен, продължил към пазара.
КРЕДИТ: По „Търговецът и маймуните“, из „Читанка за втори клас“ – издателство Просвета, 1991 г,; КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИЯ: неизв. автор, непосочен в „Читанка за втори клас“, 1991 г;
