Някъде в дълбоката джунгла, близо до едно езеро, живеело стадо слонове. Наоколо имало всичко в изобилие и те свикнали със застоялия живот. Но настъпила суша – тъй тежка, че години наред не капнала капчица дъжд и езерото пресъхнало.
Няколко слона отишли при своя цар и казали:
– Ваше Величество, вече няма вода. Много от малките слончета са на прага на смъртта. Трябва да идем някъде, където има вода.
Царят се замислил и рекъл:
– Спомням си едно място, където има огромно езеро. Сигурно е пълно с вода. Там ще се преместим.
На следващата сутрин тръгнали на път. Пет дни и пет нощи вървели и най-сетне пристигнали. Пред очите им се открила чудна гледка – огромно езеро, пълно с вода.
В меката почва около езерото имало хиляди дупки, в които живеели зайци. Когато слоновете видели красивото езеро, радостно се хвърлили напред, без да ги е грижа за каквото и да е на този свят, и изпогазили заешките дупки. Под тежките им стъпки множество животни загинали, а други били тежко ранени. Зайците нямало как да спрат огромните слонове и само онези, които избягали, оцелели.
Привечер слоновете си тръгнали и зайците, един по един, започнали да се връщат. Събрали се заедно, изплашени и натъжени:
– Каква беда! Заради тази суша слоновете ще идват всеки ден. Ако не да измислим нещо, утре ще стъпчат и нас. Но какво да сторим срещу тези могъщи великани? Най-добре да напуснем домовете си.
Но един от зайците не бил съгласен:
– Приятели! Това е родния ни дом, тук са се заселили дедите ни! Ако изплашим стадото, то няма да се върне повече. Знам един начин. Може да сме дребни зайци, но има как да се спасим.
Привечер заекът приседнал на една могила, през която минавал пътя на слоновете. Скоро царят се задал начело на своето стадо. Заекът се развикал:
– Ти, безбожнико! Забранявам ти да влизаш в езерото. То принадлежи на Лунния Бог. Веднага се махай!
Царят на слоновете отстъпил назад. Той никак не желаел да гневи боговете и попитал какво съобщение му носи заекът:
– Аз съм пратеник на Лунния Бог – отвърнал умникът. – Изпрати ме да ти кажа, че ти забранява да влизаш в неговото езеро. Вчера много зайци бяха стъпкани от вас. Зайците живеят под закрилата на Лунния Бог и той е много ядосан. Ако искаш да останеш жив, не трябва да идваш в езерото.
Слонът малко помълчал и казал:
– Добре, кажи ми къде е Лунния Бог, за да го помоля за прошка.
Вече било тъмно и заекът казал:
– Лунният Бог се спусна в езерото да утеши семействата на зайците, които вчера убихте. Щом искаш да го видиш, ела с мен.
Умникът повел царя на слоновете към езерото, където отражението на луната меко блестяло на водната повърхност.
– Днес е много ядосан, затова, поклони му се тихо и си върви. Не бива да прекъсваш неговата медитация, за да не го разгневиш.
Смаял се царят на слоновете, когато видял луната във водата. Повярвал на заека и след дълбок почтителен поклон си тръгнал разтреперан. А зайците заживели честито, без слоновете да ги тъпчат повече.
Мъдрите казват:
Слабият трябва да използва всички средства, за да оцелее.
КРЕДИТ: „Elephants and Hares“, Приказка от Панчатантра; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022; ИЛЮСТРАЦИЯ: Фолио от „Kalila wa Dimna“, втора половина на XVIв, експонат в MET;
