Митове & Легенди

Легенда за млечния път

6мин
чете се за

Когато децата в Русия вдигнат очи към вечерното небе и се вгледат в мъглявата белезникава диря, която наричаме Млечен път, възрастните хора им обясняват:
„Това е сватбеното було на Линду.“
А ето и легендата, която сетне разказват, за женихите на Линду.

Много, много отдавна, скоро след като светът бил създаден, бог Оку – господар на сезоните, изпратил дъщеря си Линду на земята да се грижи за птиците. Линду предано ги обичала и познавала всяка по име. По нейна заповед те отлитали на юг през есента, а щом ги призовяла, се връщали от юг през пролетта. Всички птици били приятели на Линду и също много я обичали, защото добре се грижела за тях.

Линду живеела щастливо на земята, но обичала новости и разнообразие. Без тях не можела да бъде истински щастлива. Тя била хубава девойка, блестяща и чаровна. Слънцето, Луната и Звездите се носели по вечните си пътища, наблюдавали я ден след ден и нощ след нощ, и силно се влюбили в нея.

Най-сетне Поларис – великата Полярна звезда, си рекъл: „Аз трябва да спечеля прекрасната Линду за своя жена. Тя е мила, обича птиците и със сигурност ще ми бъде добра спътница.“

И така, великият Поларис се приготвил да иде при Линду. Впрегнал десетте си златистокафеникави коня в бронзова колесница. После натоварил купища подаръци от великолепен блестящ метал и препуснал към земята.

Но щом помолил Линду да му стане жена и добавил, че иска да я отведе със своята колесница, тя отвърнала:
– Не, велики Поларис. Благодаря ти за честта, която ми оказваш, но не бих могла да стана твоя жена. Аз харесвам новости, нови гледки и места. Не бих могла да съм щастлива, ако заживея в неподвижния ти дом на северното небе. Аз не мога да стана твоя жена.
И така, великият Поларис натъжен, потеглил към неизменния си дом.

Настъпил новият сезон и Месецът си казал: „Аз обичам хубавата Линду. Трябва да я спечеля за моя жена.“ Той впрегнал своите двайсет сребристобели коня в колесницата си от сребро и натоварил чудно хубави подаръци за Линду – сребриста панделка, украсена с бляскави звезди за косите на девойката, рокли от сребърна коприна, украшения и всякакви дрънкулки, каквито младите жени обичат, всичко от сребро и филигран.

После той подкарал колесницата си към земята и оставил сребърна следа в небето, докато препускал. Помолил Линду да стане негова жена и да се върне с него със сребърната колесница в небесната страна. Линду погледнала конете, сребърната колесница и подаръците от сребърни звезди и филигран. После се обърнала към добрия Месец и му казала:
– Не, любезни Месечко. Благодаря ти за честта, която ми оказваш, но не мога да стана твоя жена. Ден след ден и нощ след нощ, ти следваш все един и същи път, а това ще ми дотегне. Аз харесвам новости и приключения. Не, не мога да стана твоя жена.
И така, добрият Месечко с тъга потеглил към дома.

Когато новият сезон настъпил, Слънчо свел глава към Линду и си рекъл: „Тази хубавица трябва да ми стане жена. Тя е бляскава, любяща и добра. Ще ида до земята да я поискам за жена.“
И така, Слънчо впрегнал петдесетте си златни коня в каляската от злато. Натоварил я със златни украшения: гривни, пръстени и диадеми, рокли, изтъкани от злато, огледала и още много скъпоценности, та колесницата оставила огнена диря по небето, докато се носела към земята.

Линду останала зашеметена от този блясък. С уважение изслушала думите на Слънчо, който ѝ описал любовта си и я помолил да се върне с него в небесната страна – като негова съпруга.

Линду погледнала към златните коне и колесницата от чисто злато, към разкошните подаръци, а после дълго задържала поглед върху самия прекрасен Слънчо. Но накрая казала:
– Не, най-славен Слънчо. Аз ти благодаря за голямата чест, която ми оказа, но не бих могла да съм щастлива, ако ти стана жена. Ти стоиш вечно на едно място, ден след ден и месец след месец. Това ще ми дотегне. Аз обичам промените – нови гледки и нови пътища под мойте нозе. Не мога да стана твоя жена.

И така, славният Слънчо се върнал сам в своя дом на небето.

Ала останал още един кандидат за ръката на Линду. Много нощи тя наблюдавала този странник Северно Сияние да танцува и проблясва в небето. Той никога не идвал в точен час. Понякога никакъв го нямало. Бил пълен със странности и изненади.

Линду си казала с копнеж: „Ако този странник Северно Сияние ме поиска за жена, не бих отказала. Той не следва утъпкани пътеки. Проблясва тук и там, според каприза си. Това е точно животът, който желая.“

Настъпил новият сезон и странникът Северно Сияние с хиляда бели коня и колесница, цялата обсипана с диаманти, присветнал надолу през небето, спрял пред Линду и рекъл:
– Линду, аз те обичам. Ще станеш ли моя жена?
А Линду отвърнала:
– Да, Северно Сияние, искам да споделя твоя живот. Ти следваш единствено себе си. Не се подчиняваш на твърди правила. С радост ще стана твоя жена.

Линду била готова да се качи в диамантената колесница, но Северно Сияние рекъл:
– Тогава през другия сезон, когато птиците пристигнат, ще се върна за теб и ще станеш моя жена.
После присветнал нагоре и оставил Линду да се готви за сватба.

Прекрасни били роклите, които Линду си направила. Водни кончета донесли прозирни крилца за нейните сандали. Птичките ѝ подарили лъскави перца за дрехите. А водопадът ѝ поднесъл дълъг, развят във въздуха воал от воден прах, осеян с бляскави звездички, грабнати от слънчевите зайчета, докато играели по него. Това щял да бъде сватбеният воал.

Когато сезонът настъпил и птиците долетели, Линду се пременила в прекрасните си булчински дрехи и зачакала своя годеник Северно Сияние да се върне и да я обяви за своя жена. Но него никакъв го нямало, макар че Линду дълго го чакала и до смърт пребледняла от взиране.

Този странник Северно Сияние не спазвал правила и уговорки. Следвал единствено своите приумици и още преди сезонът да настъпи – хрумнало му нещо друго. Бащата на момичето, бог Оку, видял всичко от небето и изпратил пратеник, да върне дъщеря му у дома в звездната страна.

Линду с радост се прибрала и живее там до днес с баща си. От звездната страна тя още наблюдава птиците и не спира да се грижи за тях.

Milky way, The Intellectual Observer Volume XII, 1867, BH Library

Булчинският воал, дългият шлейф от бяла мъгла и блестящи звездици, все още се носи по небесната шир, там, където Линду някога го окачила. А ние, тук на земята, го наричаме Млечен път.

КРЕДИТ: Legend of the Milky Way, by Julia Cowles Darrow, 1924; ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2021; КОРИЦА: La voie lactée, George Barbier, 1921, експонат в Rijks Museum

Всичкитворби