Легенда за млечния път

Когато децата в Русия вдигнат очи към вечерното небе и се загледат в белезникавата диря на Млечния път, възрастните казват:
– Това е сватбеното було на Линду.
А ето и легендата за женихите на Линду, която сетне разказват.

Много, много отдавна, скоро след като светът бил създаден, повелителят на сезоните бог Оку изпратил дъщеря си Линду на земята да се грижи за птиците. Линду предано ги обичала и познавала всяка по име. По нейна воля те отлитали на юг през есента, а щом ги призовяла, се връщали от топлите страни през пролетта. Всички птици били приятели на Линду и също много я обичали, защото добре се грижела за тях.

Линду живеела щастливо на земята, но копнеела за новости и разнообразие. Без тях не можела да бъде истински щастлива. Девойката била сияйна хубавица, умна и омайна. Слънцето, Луната и Звездите обикаляли по вечните си пътища, ден след ден и нощ след нощ я наблюдавали и силно се влюбили в нея.

Най-сетне Поларис – великата Полярна звезда, си рекъл: „Трябва да спечеля прекрасната Линду за своя жена. Тя е добра и грижовна към птиците. Със сигурност ще ми бъде добра спътница.“

И така, великият Поларис се приготвил да навести Линду. Впрегнал десетте си дорести коня в своята колесница от бронз. После я препълнил с подаръци от сияен бронз и препуснал към земята.

Но щом помолил Линду да му стане жена и добавил, че иска да я отведе веднага, тя казала:
– Не, славни Поларис. Благодаря ти за честта, която ми оказваш, но не бих могла да съм твоя жена. Аз харесвам промени, нови гледки и нови места. Не бих могла да съм щастлива, ако заживея в твоя неподвижен, неизменен дом на северния небосклон. Аз не мога да стана твоя жена.
Натъжен, славният Поларис, потеглил към небесния си неизменен дом.

Настъпил новият сезон и Месецът си казал: „Аз обичам хубавата Линду. Трябва да я спечеля за моя жена.“ Впрегнал двайсетте си сребристобели коня в колесница от сребро и натоварил чудно хубави подаръци за Линду – сребриста панделка, украсена с бляскави звезди за косите на девойката, рокли от сребърна коприна, украшения и всякакви дрънкулки, каквито младите жени обичат, всичко от сребро и филигран.

После той подкарал колесницата си към земята, а подир себе си оставил сребърна следа в небето. Помолил Линду да стане негова жена и да се върнат заедно в небесната страна. Линду погледнала конете, сребърната колесница и подаръците от сребърни звезди и филигран. После се обърнала към добрия Месец и му казала:
– Не, любезни Месечко. Благодаря ти за честта, която ми оказваш, но не мога да ти стана жена. Ден след ден и нощ след нощ ти следваш неизменния си път и това ще ми дотегне. Аз обичам разнообразие и приключения. Не, не мога да ти стана жена.
И така, вечният и неизменен Месечко с тъга потеглил към дома.

Когато новият сезон настъпил, Слънчо свел глава към Линду и си рекъл: „Тази хубавица трябва да ми стане жена. Тя е бляскава, любяща и добра. Ще ида до земята и ще я спечеля.“
И така, Слънчо впрегнал петдесетте си златни коня в каляска от самородно злато. Препълнил я със златни украшения: гривни, пръстени и диадеми, златотъкани рокли, огледала и още много скъпоценности, та колесницата оставила пламтяща диря в небето, докато препускала надолу.

Линду останала зашеметена от невиждания блясък. С уважение изслушала думите на Слънчо, който ѝ описал любовта си и я помолил да се върне с него на небето като негова жена.

Линду погледнала към златните коне, към колесницата от самородно злато и разкошните подаръци. После дълго не отместила очи от самия великолепен Слънчо. Но рекла:
– Не, преславни Слънчо. Много ти благодаря за великата чест, която ми оказа, но не бих могла да съм щастлива, ако стана твоя жена. Ден след ден ти все стоиш на едно и също място. Това ще ми омръзне. Аз обичам промените – нови гледки и нови пътеки под мойте нозе. Не мога да бъда твоя жена.

И така, славният неизменим Слънчо тръгнал самичък към небесния си дом.

Ала останал още един кандидат за ръката на Линду. Много нощи тя наблюдавала как този странник Северно Сияние танцува и проблясва в небето. Той никога не идвал в точен час. Понякога никакъв го нямало. Пълен бил със странности и изненади.

Линду си рекла с копнеж: „Ако този странник Северно Сияние ме поиска за жена, не бих отказала. Той не следва утъпкани пътеки. Проблясва тук и там според каприза си. Това е подходящият живот за мен.“

Настъпил новият сезон и странникът Северно Сияние впрегнал стоте си бели коня в своята обсипана с диаманти колесница, присветнал надолу през небето, спрял пред Линду и рекъл:
– Линду, аз те обичам. Ще станеш ли моя жена?
А Линду отвърнала:
– Да, Северно Сияние, искам да споделя живота ти. Ти следваш само себе си. Не се подчиняваш на неизменни правила. С радост ще стана твоя жена.

Линду била готова да се качи в диамантената колесница, но Северно Сияние рекъл:
– Тогава през другия сезон, когато птиците пристигнат, ще се върна и ще ми станеш жена.
После присветнал нагоре и оставил Линду да се готви за сватбата.

Прекрасни били роклите, които Линду си направила. Водните кончета донесли прозирни крилца за нейните сандали. Птичките ѝ подарили лъскави перца за дрехите. А водопадът ѝ поднесъл дълъг, развят във въздуха воал от фини водни пръски, обсипан с бляскави звездички, уловени от слънчевите зайчета, докато танцували по него. Това щяло да бъде сватбеното було.

Когато сезонът настъпил и птиците долетели, Линду се пременила в прекрасните си булчински дрехи и зачакала своя годеник Северно Сияние да пристигне и да я обяви за своя жена. Но него никакъв го нямало, макар че Линду толкова дълго го чакала, че пребледняла от взиране.

Този странник Северно Сияние не спазвал правила и уговорки. Следвал само своите приумици и още преди сезонът да настъпи – хрумнало му нещо друго. Бащата на момичето, бог Оку, наблюдавал всичко от небето и изпратил пратеник, да върне дъщеря му в звездната страна.

Линду с радост се прибрала у дома и живее там до днес с баща си. От звездната страна тя все още се грижи за птиците.

Булчинският воал, дългият шлейф от бяла мъгла и блестящи звезди, все още се носи из небесната шир, там, където Линду някога го окачила. Ала тук на земята, ние го наричаме Млечен път.