Вълшебни приказки

Алчният стопанин

3мин
чете се за

Имало едно време един стопанин, който веднъж занесъл на пазара круши. Плодовете му били тъй сладки и ароматни, че човекът се надявал да им вземе добри пари. Тъкмо се разположил, когато до количката му се доближил монах с вехти дрехи и пробита шапка и помолил за една круша.

Стопанинът отказал, но монахът не си тръгвал. Тогава стопанинът се ядосал и започнал да го нарича с всякакви обидни имена. Монахът му отвърнал:
– Ти имаш повече от сто круши. Аз те моля само за една едничка и това няма да те ощети кой знае колко. Защо тогава толкоз много се гневиш?

Хората наоколо започнали да викат на стопанина да отстъпи и да даде някой дребен плод, та монахът да си иде по живо и по здраво. Но стопанинът не щял и не отстъпвал. Един занаятчия видял какво става и понеже врявата му пречела, взел малко дребни пари, купил една круша и я подарил на монаха.

Монахът му благодарил и казал:
– Човек като мен, отрекъл се от всичко на света, не бива да е алчен. Самият аз имам чудни круши и каня всички вас да ги хапнем заедно.
Тогава някой от тълпата му извикал:
– Щом си имаш свое дърво, защо не ядеш от него?
А той отговорил:
– Защото първо ми трябва семка, че да го засея.

И след тези думи той започнал да яде крушата с наслада. Когато свършил, запазил една семка, свалил малката си брадвичка и изкопал в земята плитка дупка. Сложил там семката и я зарил с пръстта. После помолил хората от пазара да му дадат вода, за да полее посаденото. Любопитни зяпачи от уличната кръчма му донесли вряла вода и с нея монахът напоил семката. Хиляди очи с удивление се вперили към мястото, защото малък стрък вече се подавал от земята. Бързо бързо започнал да расте и скоро се превърнал в дърво. Разклонило се и пораснали листа. Разцъфтяло и скоро плодовете му започнали да зреят – едри ароматни круши на кичури висели по всичките му клони. Монахът се покатерил на дървото и започнал да раздава плодове на хората наоколо и скоро не останал ни един. Тогава монахът пак извадил брадвичката си и започнал да сече дървото. Тряс, хряс – и след два-три удара то се повалило на земята. Вдигнал го на рамо и с весела крачка поел по пътя си.

Когато монахът започнал да прави своята магия, нашият стопанин също се мушнал в тълпата да погледа. Стоял той там с протегнал врат и опулени очи и съвсем забравил, че се канел да продава крушите си на пазара. Щом монахът си заминал, стопанинът се обърнал и тръгнал към своята количка. Но що да види – от крушите му нямоло ни една! Чак тогава осъзнал, че монахът всъщност бил раздал на хората неговите плодове. Пак погледнал и видял, че му нямало и дългата дръжка на количката. Ясно личало, че съвсем скоро е била отсечена. Побеснял от яд стопанинът и хукнал с всички сили след монаха. Но монахът вече не се виждал никъде. А цялата тълпа на пазара избухнала в бурен смях.

Д-р Ричард Вилхелм е немски китаист (учен, изучаващ културата на Китай), който е запленен от Китай и цели 25 години от живота си прекарва там. Превежда множество философски текстове и получава световно признание за запознаването и въвеждането на Западния свят с духовността на Азия и класическата китайска литература.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm, Корица: Chase fruit and flowers in natural colors Rochester, N.Y.,Chase brothers company – biodiversitylibrary.org

Всичкитворби