Алчният стопанин

Веднъж един стопанин занесъл на пазара круши. Плодовете му били тъй сладки и ароматни, че човекът се надявал да изкара добри пари за тях. Тъкмо се разположил, когато до неговата количка доближил някакъв монах с продънена шапка и вехти дрехи, който помолил за една круша.

Стопанинът отказал, но монахът не щял да си тръгвал. Ядосал се продавачът и започнал грубо да го обижда, а монахът кротко отвърнал:
– Ти имаш повече от сто круши. Аз те моля за една-едничка и няма как да загубиш кой знае колко, ако ми дадеш. Защо се гневиш толкова?

Хората наоколо започнали да убеждават човека да даде някой по-дребен плод, та монахът да си иде. Но продавачът се запънал и не щял да отстъпи. Един занаятчия видял какво става и понеже врявата му пречела, взел малко дребни пари, купил една круша и я подал на монаха. Той поблагодарил и казал:
– Човек като мен, отрекъл се от всичко на света, не бива да е алчен. Самият аз имам чудни круши и каня всички ви заедно да похапнем.
Тогава някой от тълпата извикал:
– Щом си имаш свое дърво, защо не ядеш от него?
А той отговорил:
– Първо ми трябваше семка, та да го посея.

И след тези думи той с наслада захапал сочния плод. Щом свършил, избрал една семка, свалил малката си брадвичка и изкопал в земята плитка дупка. Сложил там семката и я зарил с пръст. После помолил да му дадат вода да полее посятото. От близката кръчма му донесли вряла вода и с нея монахът напоил семката. Хиляди очи смаяно вперили взор в мястото, защото в миг от земята се подал малък стрък. Бързо-бързо пораснал и скоро се превърнал в дърво, което се разклонило и разлистило. Разцъфнало и плодовете му започнали да зреят – едри ароматни круши на кичури висели по всичките му клони. Монахът се покатерил на дървото, започнал да раздава плодове на хората и скоро не останал ни един плод. Тогава монахът пак си извадил брадвичката и замахнал към дървото. Хряс-тряс – след два-три удара то се повалило на земята. Нарамил го и с весела крачка продължил пътя си.

Когато монахът започнал тази магия, стопанинът също се мушнал в тълпата да гледа. Опулено протягал врат и напълно забравил, че щял да продава крушите си на пазара. Щом монахът си заминал, стопанинът се обърнал и тръгнал към своята количка. А там, що да види – от крушите нямало и следа! Чак тогава осъзнал, че всъщност монахът бил раздал на хората неговите плодове. Погледнал пак и забелязал, че липсва и дългата дръжка на количката. Ясно личало, че била отсечена съвсем скоро. Побеснял от яд, стопанинът се втурнал след монаха, ала вече него никъде го нямало. А тълпата на пазара избухнала в бурен смях.