Басни & Истории за животни

Нагоре и надолу

3мин
чете се за

Случило се много жарко лято. Капка дъжд не била падала от седмици и в долината, където живеели животните настъпила страшна суша. Потоците пресъхнали и изворчетата спрели да бълбукат. Господин Ренар Лисицата взел лулата си и излязал да се разходи под липите, за да обмисли какво може да направи. Там срещнал Госпожа Коза, издокарана в неделните си дрехи.

Там срещнал госпожа Коза.

– Добро утро, братовчедке, – казал той. – Днес изглеждаш толкова добре.
– Да, – отговорила тя. – Облякох си най-хубавите дрехи, защото пременена мисля по-добре. Не знам как, но трябва да намеря поне мъничко вода. Свърши всичката, която имах и ако много скоро не открия още, аз и моите дечица ще умрем от жажда.
– Да ти кажата право, – отговорил Лисицата, – и аз за същото си мислех. Толкова съм пресъхнал, че езикът ми лепне за устата и дори лулата си не мога да пуша с удоволствие. Какво ще кажеш да тръгнем заедно двамата да търсим вода? Четири очи винаги са по-добри от две.
– Съгласна съм, – отговорила Козата и те поели заедно нататък.

Дълго време обикаляли къде ли не, но и капчица не успели да намерят. Изведнъж Козата извикала от радост и Лисицата, която тичала след нея видяла, че са открили кладенец, на дъното на който дълбоко долу проблясвала вода.
– Ура! – викнала лисицата. – Ние сме спасени!
– Да, – казала козата, – но виж колко дълбоко долу е водата! Как ще я достигнем!
– Това го остави на мен, – казал ѝ Ренар. – Разбирам от кладенци, защото съм ги виждал и преди. Всичко, което трябва да се направи е да се влезе в една от кофите, закачена на въжето и да се спуснем колкото се може по-плавно и безопасно. Ще се спусна пръв, за да ти покажа как се прави.

И така, господин Ренар скочил в кофата и от собственото си тегло поел надолу, а празната кофа от другия край на въжето се издигнала нагоре. Само за минутка той стигнал дъното, навел се и жадно започнал да лочи хладната вода. Нищо не му се било услаждало тъй много досега. Той пил и пил, докато не можел да поеме повече.

– Хубава ли е? – извикала Козата отгоре, потропвайки от нетърпение.
– Хубава като най-чистия нектар! – отговорил ѝ Ренар Лисицата. Скачай в кофата и слизай долу при мен.

И така, козата скочила в кофата, която от тежестта ѝ веднага тръгнала надолу, а другият край с господин Ренар поел нагоре към повърхността. Двамата се разминали по средата на пътя.
– Какво става? – изненадано попитала Госпожа Коза. – Аз мислех, че ще ме изчакаш долу!
– Ах, драга ми приятелко, – отговорил ѝ Ренар с лукава усмивка. – Така върви света. Едни се издигат нагоре, други падат надолу. Надявам се, че ще се насладиш на водопоя, сбогом!
И щом стигнал на повърхността, скочил от кофата и хукнал нанякъде със всички сили.

Стопанинът я запрял в обора си.

И така горката госпожа Коза останала на дъното на кладенеца, докато накрая един стопанин не я открил полъмъртва от студа. Била спасена, но скоро осъзнала, че само заменила един затвор за друг.

Стопанинът я запрял в обора с овцете и козите си и тя загубила свободата си завинаги.

КРЕДИТ: Ups and Downs, Folk tales of beasts and men, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de Bosschèreр

Всичкитворби