Басни & Истории за животни

Трите маймунки

4мин
чете се за

Имало едно време три маймунки, които решили да пътуват с балон. (Тази история се случила в далечна Маймунландия, много, много отдавна.) Трите тъй много си приличали, че било абсолютно невъзможно да различиш коя коя е, а за да е кашата още по-голяма, и трите се казвали Джеймс. Това било недопустимо за екипаж на балон и възрастната маймуна капитан решила, че всеки трябва да има различно име. Затова нарекли първата маймунка Джеймс, втората Джейми, а третата Малкия  Джеймс.

Тримата другари.

До тук добре. Трите маймунки се качили на балона, развързали въжетата, които го държели за земята и пътешествието започнало. Набрали височина и капитанът подал команда като се обърнал към първата маймунка:
– Джеймс!
– Ай, ай сър, – отговорили едновремненно и трите и хукнали към него.
– Аз извиках Джеймс, – казал капитана и ги погледнал строго една след друга.
– Е, аз съм Джемс, – отговорила първата маймунка.
– Не, не, моето име е Джеймс, – казала втората.
– И моето също, – казала третата.
И така трите маймунки започнали да се карат и да спорят.

Думите довели до разправия и скоро трите се затъркаляли из коша на балона, като се хапели, дращели и удряли, а капитанът напразно им викал да се спрат. Изглеждало, че всеки миг кошът ще се преобърне и накрая бутнали Малкия Джеймс извън борда. Той се преобърнал през глава с красиво салто във въздуха и започнал да пада надолу, надолу и надолу.

Малкия Джеймс го бутнали зад борда.

Приземил се меко в кално блато и потънал така, че се виждали само лицето и върха на жълтеникавата му глава.
– Помощ, помощ! – се разкрещял Малкия Джеймс с пълен глас.
Дотичали две маймуни, които живеели в околността и вперили очи в него.
– Той е в калта, братко, – казала едната.
– Потънал е до шия, – добавила другата. – Колко тъпо! – и двете избухнали в смях.

– Помощ! – с още по-голяма сила не спирал да крещи Малкия Джеймс, защото усещал как потъва още по-дълбоко и калта почти достигала нивото на устата му. – Издърпайте ме! Издърпайте ме!
– Ах, но как? – попитала първата маймуна, като го погледнала със сериозен поглед.
– Почакай за минутка, – викнала втората. – Аз имам идея! – И извадила от джоба си една от ония примки от въже, с които малките момчетата повдигат камъни. Заметнали добре, примката паднала върху главата на Джеймс и двете заопъвали въжето с всичката си сила.
– Хей! – развикали се и другите маймунки, които тичали да помогнат.
– Дърпай, братко, дърпай и скоро ще успеем да го извадим!

Хряс! Въжето изведнъж се скъсало и двете маймуни паднали назад с навирени крака. Все едно – имали друго, с което оправили скъсаното и този път успели да измъкнат Малкия Джеймс от блатото.

Дърпай с всичка сила братко, че да го измъкнем от блатото.

Малкия Джеймс ли казах? Уви! Това било само половината от него!
Спасителите му го теглели тъй силно, че той се скъсал по средата и краката му останали в калта.
– Мили боже! – казала първата маймунка и почесала главата си.
– Колко тъжно! Горкичкият е загубил двата си крака в калта. Какво ще правим?
– Да му направим дървени крака! – казал другия.

Речено, сторено. Направили му чифт хубави дървени крака и Малкия Джеймс се понесъл куцукайки болезнено към къщи. Когато пристигнал у дома, се почувствал толкоз болен, че веднага легнал в леглото си.
– Струва ми се, че скоро ще умра, – казал си той. – Трябва да направя завещанието си и да напиша причината за моята смърт.

И така, той изпратил да му донесат молив и хартия и започнал да пише. Но много скоро спрял и започнал да чеше главата си в недоумение.
– Ако ще умирам, – разсъждавал той, все пак би трябвало да умра от нещо! Е, тогава от какво се каня да умра? Това трябва внимателно да го обмисля, защото последните думи непременно трябва да са истина!

И така, той мислел и премислял, но не могъл да разбере причината за своята смърт. Дали щял да умре заради това, че паднал от балона, или защото му се счупили краката, или заради какво?

И тогава се случило така, че случайно погледнал в огледалото до леглото и видял една цицина на главата си, която му излязла докато се биел с Джеймс и Джейми на балона.
– Ама разбира се, – провикнал се веднага, – Аз ще умра заради главата си! После записал това в своето завещание и доволен, че се е справил с трудната задача се обърнал на една страна и умрял.

И, както ви казах още в началото, всичко това се случило в Маймунландия, много, много отдавна.

КРЕДИТ: The tree monkeys, Folk tales of beasts and men, 1918 Jean de Bosschère, – превод от английски език Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, Илюстрации Jean de BosschèreКОРИЦА: Natural History Buffon – цветна гравюра, 1828

Всичкитворби