Приказка за сладката питка

Живяла някога една жена, която имала седем гладни дечица. Веднъж решила да им опече сладка питка. Взела шепа брашно, прясно мляко и яйца и майсторски забъркала тестото. Намазала тигана с масълце и изсипала вътре тестото.

Питката започнала да се пече, бухнала и тъй вкусно замирисала, че таткото и седемте дечица дотичали да гледат.
– Ах, мамо, дай ми малко питка! Толкова съм гладно, – помолило първото дете.
– Ах, мила мамо! – поискало второто.
– Ах, мила, скъпа мамо! – потретило третото.
– Ах, мила, скъпа, сладка мамо! – присъединило се четвъртото.
– Ах, мила, скъпа, сладка, блага мамо! – добавило петото.
– Ах, мила, скъпа, сладка, блага, чудна мамо! – казало шестото.
– Ах, мила, скъпа, сладка, блага, чудна и обична мамо! – рекло седмото и вкупом всички се замолили за питка – едно след друго все по-любезно от предишното, защото децата били гладни, но добре възпитани.

– Добре, деца, но потърпете, докато се обърне – казала майката, а всъщност трябвало да каже „докато я обърна“. – За всеки ще има парче. Вижте само колко пухкава и апетитна изглежда в тигана.

Щом питката я чула, се изплашила и просто хей така „скок!“ се обърнала сама. Всъщност тя искала да избяга, но паднала в тигана, обърната на другата страна. Щом се поопекла малко, заякнала и скочила на пода. Сръчно се изтърколила през вратата и продължила надолу по пътя.

– Спри, спри! – викнала жената и се спуснала след нея с тигана в ръка и дървената лъжица в другата. Децата хукнали след мама, а след тях последен закуцукал и сакатият им татко.
– Хей, ще спреш ли! Дръжте я, хванете я! Хей спри! – всички викали един през друг и опитвали да я хванат. Но питката се търкаляла тъй бързо, че скоро се изгубила в далечината, защото била по-бърза от всички на света.

Потъркаляла се малко и срещнала един човек.
– Сладка питке, добър ден! – поздравил я той.
– Чичо Дичо, добър ден! – отвърнала питката.
– Мила моя питке, спри да се търкаляш, постой да те изям – помолил човекът.
– Щом надбягах майка Златка, Татко-Сакатко и седемте дечица, ще надбягам с лекота и чичо Дичо – рекла питката и се търкулнала напред.

Ето, че срещнала една кокошка.
– Сладка питке, добър ден! – поздравила кокошката.
– Квачке-Радке, добър ден! – отвърнала сладката питка.
– Мила моя питке, не се търкаляй толкова бързо, спри да те изям – помолила кокошката.
– Щом надбягах майка Златка,Татко-Сакатко, седемте дечица и чичо Дичо, с лекота ще изпреваря и Квачка-Радка – рекла сладката питка и се търкулнала като колело по пътя.

По-нататък срещнала един петел.
– Сладка питке, добър ден! – поздравил петелът.
– Петльо Светльо, добър ден! – отвърнала питката.
– Моя сладке питке, не се търкаляй толкова бързо, поспри да те изям – помолил петелът.
– Щом надбягах майка Златка, Татко-Сакатко, седемте дечица, чичо Дичо и Квачка-Радка, ще изпреваря и Петльо Светльо с лекота – рекла сладката питка и продължила да се търкаля с все сила напред.

Дълго, дълго се търкаляла и срещнала една патица.
– Сладка питке, добър ден! – рекла патицата.
– Пате-Кате, добър ден! – отвърнала питката.
– Моя сладка питке, не се търкаляй толкова бързо, поспри да те изям – помолила патицата.
– Щом надбягах майка Златка, Татко-Сакатко, седемте дечица, чичо Дичо, Квачка Радка и Петльо Светльо ще изпреваря и Пате-Кате с лекота – рекла сладката питка и се търкулнала нататък.

Дълго, дълго се търкаляла и ето – срещнала една гъска.
– Сладка питке, добър ден! – рекла гъската
– Гъска-Дето-Съска, добър ден! – отвърнала питката.
– Моя сладке питке, не се търкаляй толкова бързо, поспри да те изям – помолила гъската.
– Щом надбягах майка Златка, Татко-Сакатко, седемте дечица, чичо Дичо, Квачка Радка, Петльо Светльо и Пате-Кате, ще изпреваря и Гъска-Дето-Съска с лекота – рекла сладката питка и се затъркаляла нататък.

Дълго, дълго се търкаляла и срещнала един гъсок.
– Сладка питке, добър ден! – рекъл гъсокът
– Добър ден, Гъсок-Младок! – отвърнала питката.
– Моя сладке питке, не се търкаляй толкова бързо, поспри да те изям – помолил гъсокът.
– Щом надбягах майка Златка, Татко-Сакатко, седемте дечица, чичо Дичо, Квачка Радка, Петльо Светльо, Пате-Кате, с лекота ще изпреваря и Гъсок-Младок – рекла сладката питка и се затъркаляла с все сили напред.

Дълго, дълго се търкаляла и накрая срещнала едно прасе.
– Сладка питке, добър ден! – рекло прасето.
– Прасчо Масчо, добър ден! – отвърнала питката и се затъркаляла тъй бързо, колкото могла.
– Поспри, поспри – изгрухтяло прасето, – няма нужда да летиш така. Може заедно да пресечем гората, защото вътре е тъмно и страшно.
Питката решила, че наистина е по-добре и двамата продължили заедно.

Повървели, повървели и се озовали пред един поток. Прасето лесно го прецапало, ала питката не могла.
– Скочи на зурлата ми – предложило прасето. – Ще те пренеса.
Питката го послушала.
– Мляс-мляс! – казало прасето и глътнало питката наведнъж.