Вълшебни приказки

Приказка за сладката питка

Препоръчва се за възраст над 3 год.
5мин
чете се за

Имало едно време една жена, която имала седем гладни дечица и решила да им опече сладка питка. Взела шепа брашно, прясно мляко и яйца и майсторски забъркала тестото. Намазала тигана с масълце и изсипала вътре тестото.

Питката започнала да се пече, подула и тъй вкусно замирисала, че таткото и седемте деца дотичали да гледат.
– Ах, мамо, дай ми малко питка! Толкова съм гладно, – помолило първото дете.
– Ах, мила мамо! – поискало второто.
– Ах, мила, скъпа мамо! – потретило третото.
– Ах, мила, скъпа, сладка мамо! – присъединило се четвъртото.
– Ах, мила, скъпа, сладка, блага мамо! – добавило петото.
– Ах, мила, скъпа, сладка, блага, чудна мамо! – казало шестото.
– Ах, мила, скъпа, сладка, блага, чудна и обична мамо! – рекло седмото и вкупом всички се замолили за питка – едно след друго по-любезно от предишното, защото децата били гладни, но добре възпитани.

– Добре, деца, но потърпете, докато се обърне – казала майката, а всъщност трябвало да каже „докато я обърна“. – За всеки ще има по парче. Вижте само колко пухкава и възхитителна изглежда в тигана.

Щом питката я чула, се изплашила и просто хей така „хоп!“ се обърнала сама. Всъщност тя искала да избяга, но паднала в тигана, обърната на другата страна. Поопекла се малко, заякнала и скочила на пода. Сръчно се изтърколила през вратата и продължила надолу по пътя.

– Спри, спри! – викнала жената и хукнала след нея с тигана в една ръка и дървена лъжица в друга. Децата хукнали след нея, а накрая заподскачал и куцият им татко.
– Хей, ще се спреш ли! Дръжте я, хванете я, хей спри! – всички викали един през друг, докато се мъчели да я хванат. Но питката се търкаляла тъй бързо, че скоро я изгубили от очи, защото тя била по-бърза от всички на света.

„Хей, ще се спреш ли! Дръжте я, хванете я!“

Потъркаляла се малко и срещнала един човек.
– Сладка питке, добър ден! – поздравил я той.
– Чичо Дичо, добър ден! – отвърнала питката.
– Мила моя питке, спри да се търкаляш, поспри да те изям – казал човекът.
– Щом надбягах майка Златка, таткото-сакатко и седемте деца, ще изпреваря чичо Дичо с лекота – рекла питката и се затъркаляла, докато срещнала една кокошка.

– Сладка питке, добър сен! – поздравила кокошката.
– Квачке-Радке, добър ден! – отвърнала сладката питка.
– Мила моя питке, не се търкаляй толкоз бързо, поспри да те изям – казала кокошката.
– Щом надбягах майка Златка, таткото-сакатко, седемте деца и чичо Дичо, ще изпреваря и Квачка-Радка с лекота – рекла сладката питка и се затъркаляла като колело по пътя.

„Петльо Светльо, добър ден!“

По-нататък срещнала един петел.
– Сладка питке, добър ден! – поздравил петелът.
– Петльо Светльо, добър ден! – отвърнала питката.
– Моя сладке питке, не се търкаляй толкоз бързо, постой да те изям – казал петльо.
– Щом надбягах майка Златка, таткото-сакатко, седемте деца, чичо Дичо и квачка Радка, ще изпреваря и петльо Светльо с лекота – рекла сладката питка и продължила да се търкаля с все сили напред.

„Пате Кате, добър ден!“

Дълго се търкаляла напред и срещнала една патица.
– Сладка питке, добър ден! – рекла патицата.
– Пате Кате, добър ден! – отвърнала питката.
– Моя сладка питке, не се търкаляй толкоз бързо, постой да те изям – казала патицата.
– Щом надбягах майка Златка, таткото-сакатко, седемте деца, чичо Дичо, квачка Радка и петльо Светльо ще изпреваря и пате Кате с лекота – рекла сладката питка и продължила да се търкаля с всички сили напред.

Дълго. дълго се търкаляла и ето – срещнала една гъска.
– Сладка питке, добър ден! – рекла гъската
– Гъска-дето-съска, добър ден! – отвърнала питката.
– Моя сладке питке, не се търкаляй толкоз бързо, постой да те изям – казала гъската.
– Щом надбягах майка Златка, таткото-сакатко, седемте деца, чичо Дичо, квачка Радка, петльо Светльо и пате Кате, ще изпреваря и гъска-дето-съска с лекота – рекла сладката питка и се затъркаляла пак.

Дълго, дълго се търкаляла и срещнала един гъсок.
– Сладка питке, добър ден! – рекъл гъсокът
– Добър ден, гъсок-младок! – отвърнала питката.
– Моя сладке питке, не се търкаляй толкоз бързо, постой да те изям – казал гъсокът.
– Щом надбягах майка Златка, таткото-сакатко, седемте деца, чичо Дичо, квачка Радка, петльо Светльо, пате Кате, ще изпреваря и гъсок-младок с лекота – рекла сладката питка и се затъркаляла с все сили напред.

„Питката послушала прасето и скочила на зурлата му.“

Дълго, дълго се търкаляла и накрая срещнала едно прасе.
– Сладка питке, добър ден! – рекло прасето.
– Прасчо Масчо, добър ден! – отвърнала питката и се затъркаляла тъй бързо, колкото могла.
– Поспри се малко – казало прасето, – няма нужда да летиш така. Може заедно да пресечем гората, защото там е тъмно и страшно – казало то.
Питката решили, че е по-добре така и двамата продължили заедно.

„Мляс-мляс!“

Повървели, повървели и се озовали пред един поток. Прасето лесно го прецапало, ала питката не можела да го прескочи.
– Скочи на моята зурла – предложило прасето. – Аз ще те пренеса.
Питката го послушала.
– Мляс-мляс! – казало прасето и глътнало питката наведнъж.

Понеже питката изчезнала без звук,
приказката свършва тук
.

КРЕДИТ: The Pancake, Simon Hughes от норвежки език Peter Christen Asbjørnsen и Jørgen Moe, „Norske Folkeeventyr“, 1841, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, ИЛЮСТРАЦИИ И КОРИЦА: неизв. автор, кн.2, библиотека „Детска радост“, 1959 НМ;

prikazki.eu