Трите пера

Живял някога един крал, който имал трима сина. Двамата били умни и разумни, а третият почти не говорел, бил лековерен и простодушен, затова му викали Глупчо. Когато кралят остарял и усетил, че краят му наближава, се замислил на кого от синовете си да остави кралството. Затова рекъл:
– Деца мои, обиколете белия свят и който донесе най-красивия килим, той ще стане крал след смъртта ми.

За да няма разправии помежду им, извел момците от замъка, духнал три пера във въздуха и добавил:
– Ще тръгнете след перата. Накъдето те, натам и вие.
Полетяло едното на изток, другото на запад, а третото хвръкнало право напред, но не стигнало много далеч и паднало на земята. Единият брат поел надясно, другият наляво и добре се посмели на Глупчо, защото той трябвало да остане при падналото перо.

Седнал най-малкият брат на земята тъжен и унил. И както си седял, забелязал под перото капак. Вдигнал го, пред него се открило стълбище и той тръгнал надолу. Стигнал до една врата, потропал и отвътре се разнесъл глас:

Вратата се отворила и вътре момъкът видял да седи една огромна тлъста жаба, а край нея цяла тълпа дребни жабчета. Тя го попитала какво иска и той отвърнал:
– Искам най-красивия и пищен килим на света.
Тогава старата дебелана повикала една млада жабка и заръчала:

Донесла жабката една голяма кутия, дебеланата я отворила и извадила отвътре за Глупчо тъй прекрасен, тъй разкошен килим, какъвто никой не би могъл да изтъче на земята. Момъкът поблагодарил и се качил горе.

Другите двама мислели, че малкият им брат е толкова глупав, че нищо няма да намери и ще се върне с празни ръце.
– Защо да се трепем и обикаляме? – рекли си те, взели от първата срещната овчарка грубите ѝ тъкани и ги занесли у дома на краля.

В това време се върнал и Глупчо със своя прекрасен килим. Ахнал кралят, когато го зърнал и рекъл:
– Ако трябва правото да тържествува, кралството се пада на моя най-малък син.
Но другите двама не оставили баща си на мира – настоявали, увещавали, че няма как глупак като брат им, който не отбира от нищо, да управлява кралство и замолили баща си да постави второ условие. Тогава той казал:
– Който ми донесе най-прекрасния пръстен, той ще наследи кралството.
И точно както първия път извел навън синовете си и духнал във въздуха три пера, подир които те трябвало да тръгнат.

Двамината отново поели на изток и запад, а перото на Глупчо литнало напред и паднало право на капака в земята. Момъкът пак слязъл при тлъстата жаба и разказал, че търси най-прекрасния пръстен. Тя начаса наредила да ѝ донесат голямата кутия и извадила отвътре пръстен с безценни камъни – толкова красив, че на земята нямало майстор, който да може да го направи.

Братята на Глупчо пак му се присмели, че е тръгнал да дири златен пръстен. На тях и през ум не им минавало да се мъчат – избили пироните от пръстените на едно старо колело и го занесли на краля. Ала щом баща им зърнал златния пръстен, повторил отново:
– Негово е кралството.
По-големите братя не оставили краля на мира и накрая той поставил трето условие – който доведе в двореца най-красивата жена, той ще получи трона. Духнал във въздуха пак три пера и те полетели както преди.

Без да се чуди и мае, Глупчо слязъл при тлъстата жаба и рекъл:
– Трябва да заведа у дома най-красивата жена!
– О-хоо – засмяла се вещицата, – най-красивата жена! Баш сега не ми е под ръка, но вярвам, че ще я получиш.
И след тези думи тя му подала една изкуфяла жълта ряпа, в която били впрегнати шест сиви мишки.
– Това пък за какво ми е? – попитал Глупчо с тъжен глас.
– Пъхни една от малките ми жабки вътре – отвърнала жабата-вещица.
Момъкът грабнал наслуки една малка жабка от нейното обкръжение и я пъхнал в жълтата карета. Тя начаса се превърнала в ненагледна млада дама, ряпата – в каляска, а шестте мишки – в коне.

Той целунал хубавицата, подкарал конете и пристигнал при краля. След него пристигнали и двамата му братя. Те хич не си дали зор да търсят красиви съпруги, ами грабнали първите срещнати селянки. Погледнал кралят трите девойки и рекъл:
– След смъртта ми моят най-малък син ще седне на трона.
Но по-големите братя пак проглушили ушите на краля с крясъци:
– Не сме съгласни Глупчо да е крал!

Двамата настояли голямата чест да получи онази съпруга, която успее да скочи през един обръч, окачен насред залата, защото си мислели:
„Бива си ги нашите селянки, силни и яки. Със сигурност ще се справят, а пък тая нежна дама ще скочи и като нищо ще се пребие.“
Старият крал и с това се съгласил. Скочили двете селянки, мушнали се през обръча, но били тромави – и двете паднали лошо, та изпотрошили и ръцете, и краката си. Тогава прекрасната млада дама, която Глупчо бил довел, скочила през обръча леко и ловко като сърна и братската съпротива най-сетне стихнала.

Когато му дошло времето, Глупчо получил короната и мъдро управлявал кралството дълги години.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ