Пътешествие до кралство „Имало едно време“

Дълбоко в гората лежи едно повалено дърво. Обрасло е цялото в мъх, а корените му са щръкнали настрани като крака – досущ прилича на някой дракон от приказките.

В една къщичка наблизо живееха две деца – Кай и Кайса. Те често яздеха дървото и в техните игри то се превръщаше в какви ли не чудати неща. Ту беше кон, ту дракон, а веднъж – дори крокодил.

Един ден децата се разровиха в бараката за дърва и попаднаха на един счупен чадър. Решиха, че от него ще станат чудни крила за техния дракон и се втурнаха към поваленото дърво. С новите криле стана съвсем като истински. Децата хукнаха да донесат от вкъщи поводи и юзда, за да оседлаят своя дракон.

Наблизо, в едно кухо дърво, живееше пакостлив гном, който вечно погаждаше на хората номера, макар да беше на стотици години. Когато децата изтичаха до вкъщи, той поръси дървото с вълшебен прашец и то оживя!

Скоро Кай и Кайса се върнаха с едно въже за юзда. Яхнаха дървото и се провикнаха:
– Драконе, полети над белия свят!

Дървото заскърца и запъшка, а после с громолене и ръмжене се издигна във въздуха. За да не паднат, децата се вкопчиха здраво в него, а драконът попита с човешки глас:
– Къде отиваме?

Кайса беше толкова уплашена, че не можеше да гъкне, но Кай отвърна:
– В кралство Имало едно време, моля!

Драконът направи широк кръг над гората, изтръска се от мъха и пое към морето. Далеч отвъд него се намираше кралство Имало едно време.

Кай, Кайса и техният стар дракон летяха дълго над океана. Накрая кацнаха на малко островче, защото децата бяха капнали от умора. Те скочиха от гърба на дракона и тръгнаха по брега да огледат наоколо.

Скоро излязоха на малка полянка, където седеша една принцеса и плачеше.
– Защо плачеш, принцесо? – попита Кай.
– Аз съм сам-самичка – изхълца принцесата – и моят рицар е заключен хей там в онази кула.
– Как да го освободим? – попита Кайса, но принцесата поклати тъжно глава:
– Желязната порта е здраво заключена с огромен катинар.
– Къде е ключът? – попита Кай.
– В краля на троловете – отвърна принцесата. – Той живее на съседния остров със стадото си овце. Побързайте да избягате. Идва змеят, който ме пази.

Зададе се един ужасен змей с остри зъби и нокти.

Кай и Кайса хукнаха към техния дракон, метнаха се на гърба му и той излетя бързо.

Страховитият змей съскаше и подскачаше, но нямаше криле да хвърчи.

Старият дракон му се присмя и прелетя ниско над него.

Но Кайса искаше да помогне на клетата принцеса.
– Да идем до другия остров – предложи тя – и да намерим краля на троловете.
Те полетяха над морето и кацнаха на острова. Кай и Каса скочиха от гърба на дракона и тръгнаха да търсят краля на троловете.

Децата почукаха на голяма дървена порта.
– Кой чука? – прогърмя страховитият глас на тролския крал.
– Ние сме пастири. Искаме да ти пасем овцете – отвърнаха децата.
Вратата се отвори и кралят на троловете ги изгледа под вежди.
– Много сте малки! – изсумтя той. – Не може да се грижите за овцете ми.
– Вярно, че сме малки – отвърна Кайса, – но две години се грижихме за стадото на баща ни.
– Е – измърмори тролът, като си почеса главата, – може пък да опитаме. Овчарското ми куче много остаря и трябва да си почива. Но ако изгубите дори една овца от стадото, здраво ще загазите.

Старото овчарско куче много се зарадва, че ще му помагат. То легна и цял ден спа, докато Кай и Каса наглеждаха стадото.

Децата много внимаваха за овцете, но как щяха да вземат ключа и да освободят рицаря от кулата?

Една вечер Кайса запя приспивна песен на най-малкото агънце.

Щом песента свърши, момиченцето вдигна глава – тролският крал я гледаше втренчено.
– Какво пееш? – попита той. – Изпей пак тази песен.
И Кайса отново я изпя.
– Ще ми пееш, докато заспя – заповяда тролът.
– Не мога – отвърна Кайса. – Тази песен е само за малки сладки агънца.
– Ако се престоря на малко сладко агънце, ще ми попееш ли? – попита тролът.
– Ако ми дадеш ключа за кулата, където си заключил клетия рицар, ще ти попея – прие Кайса.

Тролът се почеса по главата, помисли, помисли и извади от джоба си огромния ключ.
– Така да е, но докато пееш, ще ми чешеш главата, както на малкото агне – пожела тролът.

Кайса обеща и кралят се излегна в тревата с големия ключ до него на земята.

Кайса пееше песничката отново и отново, а тролът доволен сумтеше и грухтеше до нея.

Кай тъкмо прибираше овцете, когато видя Кайса, приседнала на земята да пее „Спинкай ми, спинкай ми агънце бяло…“ и да чеше мръсната гъста черна коса на грозния трол.

Лека-полека кралят заспа и захърка тъй силно, че шумът се разнесе надалече.

Бавно и лекичко Кайса вдигна ключа и с Кай хукнаха към техния дракон. Прелетяха до другия остров и под светлината на луната изкачиха хълма до мрачната кула. Там отключиха тежката порта и освободиха рицаря от тъмницата. Той много се зарадва, че най-сетне отново е свободен.

После събудиха принцесата. Щом видя своя рицар, тя се засмя и заплака от радост. После всички тихо се промъкнаха край заспалия змей – пазача на принцесата.

Но тъкмо стигнаха при дървения дракон, когато злият змей се събуди. Разярен, той се втурна към дракона и изтръгна няколко корена от дървесния му ствол. Тогава рицарят изтегли дългия си меч и с един замах отсече главата на змея. Най-сетне свободни, те полетяха към кралството на принцесата.

По изгрев те пристигнаха в кралството на принцесата. Нейният замък блестеше под слънчевите лъчи като златен. Тя беше много щастлива, че отново е у дома.

Щом слязоха на брега, старият дракон легна да си почине. Пътниците много му бяха натежали, а и полетът беше много по-дълъг отколкото изглежда на картинката. При това и тежките рани от битката със змея го тормозеха. Затова Кай, Кайса, принцесата и рицарят тръгнаха към огромния замък без него.

Хората радостно приветстваха принцесата. Те се тълпяха край нея, махаха с ръце и сърдечно я поздравяваха. Бляскави тромпети разгласиха добрата новина из цялото кралство.

Когато най-сетне кралят и кралицата видяха дъщеря си, толкова се зарадваха, че в нейна чест вдигнаха голямо пиршество. Кай и Кайса, пременени във великолепни дрехи, седнаха на трапезата със златни корони на главите си.

Решено беше принцесата да се омъжи за рицаря. На краля му се щеше да се бе венчала за принц, но от друга страна рицарят беше много храбър – бе победил змея и кралят беше доволен. Кай и Кайса вървяха след младоженците и придържаха дългия булчински воал. Сватбеното тържество продължи цели седем седмици.

Въпреки че се забавляваха, на децата много им домъчня за дома. Щом сватбата свърши, те решиха да помолят своя стар приятел дракона да ги върне у дома.

На сутринта младоженците отплаваха за своя меден месец, а децата слязоха на брега.

Но докато те празнуваха в палата, жаркото слънце печеше старото дърво и то взе да гние. Всичко, което децата намериха от него, беше купчина натрошена дървесина.
– Какво ще правим? – заплакаха те. – Как ще се върнем у дома?

Кралят и кралицата ги успокоиха и ги настаниха да живеят в палата. Обсипаха ги с подаръци и им позволиха по цял ден да играят в кралските градини. Но децата не бяха щастливи, защото искаха да се върнат у дома.

До градините растеше вълшебна гора и един ден през златните порти на двореца децата видяха мънички тролски деца. Те изглеждаха чорлави и мръсни. Кайса ги съжали и ги пусна в кралската градина. Изми ги и ги среса, а Кай поигра с тях на войници.

Но когато кралят и кралицата видяха това, много се ядосаха, че грозните тролчета са влезли в красивите им градини. Кралят ги прогони и здраво заключи вратите. После изпрати Кай и Кайса на училище да се изучат като същински принц и принцеса.

Но училището в кралство Имало едно време не беше твърде забавно. Те нямаха право да учат заедно, пък и нямаше други деца, с които да си играят.

Кай трябваше да чете огромни дебели книги и да научи как се пишат трудните готически букви. Мастилото винаги оставяше петна по написаното, а и монасите, неговите учители, бяха много строги. Кайса се научи да чете и да бродира със златни конци. Но конците все се оплитаха и монахините все не бяха доволни.

Една нощ на зазоряване, Кай лежеше буден в леглото и си мислеше за дома, когато пред очите му един дребничък гном се провря през прозореца.

Беше онзи стар гном, който живееше в кухото дърво от тяхната гора. Когато той видя колко тъгуват родителите на Кай и Кайса за децата си, му домъчня заради пакостта, която беше сторил и тръгна да търси децата. Радостен, че най-сетне ги е намерил, той даде знак на Кай да го последва през прозореца.

И кой беше отвън? Кайса беше яхнала техния стар дървен дракон, отново оживял! Щом драконът видя Кай, толкова се зарадва, че заподскача весело като кученце.

Тролските дечица бяха показали на гнома къде живеят Кай и Кайса, а после събраха внимателно всички дървени парчета от стария ствол на дървото. Тогава гномът го поръси с вълшебен прашец и драконът оживя отново.

По принцип тролските деца мразят хората, но харесаха Кай и Кайса заради тяхната добрина – наобиколиха ги и с радост ги поздравиха.

И така Кай, Кайса, гномът и дървеният дракон поеха на дълго пътешествие към дома. Когато прелетяха над острова на тролския крал, шумът от крилете на дракона го събудиха и той стреснато скочи – приспивната песен на Кайса досега го беше държала заспал!

Старият дракон летеше от бързо по-бързо и ето – най-сетне децата видяха тяхната гора и малката им къщурка. Отвън родителите им събираха сено. Когато от небето се разнесе силен шум, те погледнаха нагоре и видяха Кай и Кайса да пристигат със златни корони на главите си! Ах, само как се зарадваха!

Докато прегръщаха децата си, старият гном забърза към хралупата си, преди някой да се сети да го кори за дребната му шегичка.

Старият дракон свали скъсаните крила от чадъра и се излегна удобно на старото си място. Повече никой нямаше да го накара да хвърчи. Затвори очи и дълбоко заспа.

Кай и Кайса престанаха да се катерят и скачат по него. Знаеха, че трябва да си почива. Понякога го потупваха леко по гърба и казваха:
– Благодарим ти за приключенията и затова, че ни прибра вкъщи.